Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да затегне паричната политика, като повиши основните си лихвени проценти с 25 базисни пункта. Решението идва на фона на засилен натиск върху цените в еврозоната и повишена геополитическа нестабилност. Инфлацията в еврозоната е надхвърлила 3%. Сред факторите за това са по-високите цени на енергията и покачването на цените на услугите.
Геополитическото напрежение в Близкия изток продължава да създава рискове за международните вериги на доставки и цените на суровините, включително на петрола. В същото време повишаването на доходността по глобалните държавни облигации затяга финансовите условия и показва, че пазарите очакват трайно по-високи разходи за заемане на финансов ресурс.
Решението на ЕЦБ се очаква постепенно да се отрази и на домакинствата и бизнеса. По-високите лихви могат да доведат до поскъпване на новите ипотечни и потребителски кредити, както и до увеличаване на разходите за финансиране на компаниите.
Кристин Лагард каза, че ЕЦБ ще продължи да се ръководи от текущите икономически данни. По думите ѝ решенията ще се вземат заседание по заседание, без предварително поемане на ангажимент за следващите действия. Заради тези думи на Лагард еврото поевтинява с 0.30%, до 1,1602 долара, въпреки повишаването на лихвените нива от ЕЦБ.
Ефектът върху България
След като България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., решенията на ЕЦБ вече имат пряко значение за българската икономика. Повишението на основните лихви с 25 базисни пункта може постепенно да се усети и от домакинствата и бизнеса у нас.
Един от първите ефекти е възможното поскъпване на кредитирането. Лихвите по новите ипотечни и потребителски заеми могат да започнат да се повишават. Може да се забави реакцията на банките. Но при по-трайно затягане на паричната политика натискът върху цената на кредитите ще се увеличи. За бизнеса това означава по-скъп ресурс за инвестиции, разширяване на дейността и оборотно финансиране.
Промяната може да засегне и спестяванията. При по-високи лихви банките получават по-голям стимул да привличат депозити. Това може постепенно да доведе до повишаване на доходността по срочните влогове. Доколко ще се случи това зависи от конкуренцията между отделните банки и от наличната ликвидност в системата.
По-високите лихви имат за цел и да ограничат инфлационния натиск. По-скъпото кредитиране обикновено води до по-слабо потребление и по-малко инвестиции. Това намалява натиска върху цените. Ефектът върху инфлацията не е непосредствен. Той зависи и от други фактори, като цените на енергията, суровините, заплатите и външното търсене.
От значение е и отражението върху държавните финанси. По-високите лихви в еврозоната ще означава по-скъпо финансиране при бъдещо емитиране на нов дълг. Това постепенно може да увеличи разходите за лихви в държавния бюджет, особено ако по-високите лихви се задържат продължително.
Повишението на лихвите може да се отрази и на пазара на имоти.
По-скъпото ипотечно кредитиране намалява достъпността на заемите и може да охлади търсенето на жилища. Това не означава автоматично спад на цените. Върху пазара влияят и фактори като доходите, предлагането на жилища, строителната активност и търсенето от страна на купувачите.
В по-широк план затягането на паричната политика може да забави икономическата активност в България. Домакинствата могат да ограничат разходите си, а компаниите – инвестициите си, ако финансирането стане по-скъпо. От друга страна, по-високата доходност по спестяванията може да насърчи част от домакинствата да спестяват повече.
Важно е обаче да се има предвид, че 25 базисни пункта не означават автоматично увеличение със същия размер на всички лихви в България. Реакцията на банките ще зависи от структурата на техните портфейли, ликвидността, конкуренцията. Както и начина, по който са определени конкретните лихви по кредитите и депозитите.
 взе решение да затегне паричната политика, като повиши основните си лихвени проценти с 25 базисни пункта.){kind=link}