Едно от българските селища с войнишки статут е странджанското Факия, намиращо се в община Средец на 70 км от Ямбол и на 53 км от Бургас. В далечното минало на Първата българска държава, по времето на цар Петър I, Факия се утвърждава като голям и добре укрепен град. Toй е трябвало да свързва столицата Преслав с Цариград и заедно с останалите близки до него крепости са били здраво укрепена погранична зона между България и Византия. По време на турските нашествия, Факия е завладяна.
Главният местен род са Белените, които по-късно са наречени Бинбелови или Бимбелови, което идва от „Бин-бела” („Хиляда бели).
Легендите разказват, че началото на рода дава славният самостоятелен български владетел Момчил войвода, който е един от първите борци срещу турските нашественици през далечния XIV-и век. След като обединената войска на турци и византийци убиват Момчил, сестра му Стоянка вероятно бяга с останалите от рода в село Факия. Тя е имала трима сина – Вълко, Нико и Пейчо. Според народна песен, пята от майката на Стефан Караджа, която е от същия този род, тримата племенници на Момчил, като научават за смъртта на вуйчо си “натъкмяват три дружини по една за всеки” и “тия юначни дружини знаели как да си отвърнат и на турци, и на гърци за пролятата кръв на вуйчо си Момчил”.С
След тримата племенници на Момчил във Факия се появява Пейчо Овчаря (наричан така, защото притежавал огромни стада овце), той спасява султанския син Селим от баща му, султана Баязид II при опит да извърши преврат срещу баща си. След време, когато става султан, Селим се отблагодарява на Пейчо и му подарява голям калпак и чанта, които да му бъдат отличителни белези и му дава званието на войнишки ага. Това се случва в периода на борбите за престола между Баязид II и сина му Селим – 1512 г. – 1520 г.
Правнук на Пейчо Овчаря на име Нико наследява званието на дядо си. Турците ненавиждат Нико и убиват двама от синовете му, а след тях от мъка умира и той. Званието се предава на третия Ников син. Той е наречен Стоян Чанталията, който бил войнишки ага и взема участие с войниците си в обсадата на Виена през 1683 г. и там е убит.
Четвъртият син на Нико, наречен от турците Дели Пейчо, събира дружина и се обявява за войвода, създава много неприятности на турците.
Стоян Ников се нарича внукът на Стоян Чанталията. Той наследява специалните калпак и чанта, а брат му – Вълко, става ага на няколко крепости. Двамата братя поддържат тесни връзки с хайдушки войводи и се обявяват за господари на цялата местност Равна гора и Хасекията. Те се оказват по – големи врагове на турците и от чичо си Дели Пейчо. Турците пропищяват и от тях и тогава започват да ги наричат Бинбели (хиляди бели).
Големи неприятели на османците са и синовете на Стоян и Вълко. Синът на Стоян – Маринчо Палабуюка е описан като едър, снажен и безстрашен, който всява уважение и страх у противниците. Никой не смеел да излезе насреща му, но на сватба в село Вълчаново е премазан от злонрав бик и умира. Братовчед му също с име Маринчо, наречен Страшния е голям и красив с големи очи и вежди и с „един метър мустаци”. Той наследява символите подарени от Султана и един от най-известните от легендарната бинбелова династия.
МАРИНЧО СТРАШНИЯ И ПРИКЛЮЧЕНИЕТО МУ С КРАЛЯ НА ШВЕЦИЯ
Маринчо Страшния е най-известният от рода на Бимбелите (ако не броим Момчил и Стефан Караджа). Той се прочува най-вече заради това, че спасява шведския крал – Карл XII.
В началото на XVIII в., на трона на силната Швеция застава младият Карл. Тогава и започва Великата северна война. Тя се води най-вече между Русия и Швеция. Швеция по онова време е била водеща сила в източната част на континента. В първите години на войната Швеция взима голямо предимство. Карл XII макар и много млад според съвременниците си, „бил влюбен във войната“ и често е описван и като гениален пълководец. Армията му често печелела сражения с превъзхождащ я противник. Така се случило в битката при Нарва през 1700 г., когато Карл XII бил само на 18 години, тогава той напълно разгромил руските войски на Петър I Велики. В следващите години обаче царят на Русия взима надмощие. Така Османската империя като съюзник на шведите им изпраща Маринчо Страшния за подкрепа. Бинбелов потегля с дружината си и се присъединява към намалялата 22 – хилядна шведска войска. Руснаците са двойно повече. Решителното сражение е на 27 юни 1709 г. край Полтава, днешна Украйна, където шведите са разгромени. След тази победа на Петър I, Русия се превръща в сериозен фактор в Балтийския регион.
След битката започва яростно преследване на победените на юг. С най-верните си хора раненият Карл XII се насочва на юг към българските земи. От там водач му става Маринчо Страшния, който го превежда през Странджа. Преминавайки от там местните хора на Факия приели с почит високия гост и неговата свита. Шведският крал станал част от сватбата на Пейчо Шейтанът – брат на Маринчо Страшния. Той подарил на невестата накити като на графиня. След няколко дни Маринчо пак поел с Карл XII, за да го отведе в Димотика. В знак на благодарност Карл наградил спасителя си със синя лента през рамо и орден.
Пейчо Шейтанът, брат на Маринчо Страшния заедно с други известни местни родове се борят с много банди, които безчинстват в околията. В Бинбеловия род освен юначни мъже такива са и жените. Хубавата Стоянка – племенница на Пейчо Шейтана и Маринчо Страшния от брат им – Нико Кроткия, участва с чичо си Пейчо в ликвидирането на турски банди. При едно нападение над Каракютишкия заимин Али ага е ранена и умира от раните си.
През 1955 г. в Странджа се провежда експедиция с участието на специалисти от БАН. Те откриват в село Факия осем надгробни плочи от Бимбеловия род с релефи, които представят символно заниманията на отделните личности с характерните атрибути и предизвикват интереса у нашите изследователи. Сред тях е и това на Маринчо Страшния, където най-отгоре на плочата с изпъкнали букви в три реда гласи надпис: „Тук почива раб божи Маринчо Вълков, 1762”. На плочата е нарисуван Маринчо на кон с дълга опашка в галоп. Конникът държи юзда с голям пискюл, а на главата си носи висок калпак. През лявото рамо е прехвърлена наследената кожената чанта и калпака от Селим III. През същото рамо е преметната и лента, която е оная синята, подарена от шведския владетел Карл XII. Конникът е обут в ботуши до коленете и е стъпил в широки стремена. Формата на плочата е напълно запазена и се съхранява в Регионалния исторически музей в Бургас:
Историята и делото на славния род ще продължи всеизвестният им наследник – Стефан Караджа.
.){kind=link}