Ново изследване предполага, че безсмъртието е невъзможно, дори ако науката открие идеалното средство против стареене. Според проучването, дори ако учените успеят да преодолеят всички аспекти на стареенето, хората пак няма да могат да живеят вечно.
Изследването, публикувано в списанието npj Aging, показва, че случайните ДНК мутации ще продължат да се натрупват в клетките ни, докато организмът не загуби способността си да функционира.
Въпреки това учените са установили граница на човешкия живот, която е приблизително два пъти по-висока от средната продължителност на живота днес.
С напредването на възрастта рискът от развитие на определени заболявания значително нараства. Сред най-честите причини за смърт при възрастните хора са рак, сърдечни заболявания и деменция.
Процесът на стареене обаче не се изчерпва само с увеличаването на болестите. През целия си живот човешката ДНК постепенно придобива случайни мутации. При деленето на клетките в ДНК възникват малки грешки. Обикновено човешкият организъм се справя добре с коригирането им, но не винаги.
С времето тези мутации се натрупват. Макар повечето от тях да са безвредни, някои могат да допринесат за развитието на болести като рак.
Новото проучване показва, че дори ако ракът и всички други заболявания, свързани с възрастта, могат да бъдат предотвратени, мутациите ще продължат да се натрупват. В резултат на това функционирането на клетките се влошава.
Т.е. дори ако учените успеят да преодолеят всички аспекти на стареенето, хората пак няма да могат да живеят вечно. Има пределна граница за продължителността на живота. Учените са създали математически модел, който количествено оценява влиянието на скоростта на ДНК мутациите върху основните човешки органи.
Те са използвали тази информация, за да изчислят продължителността на живота на човек, който не страда от свързани с възрастта заболявания.
Дори при най-благоприятни обстоятелства, само въз основа на натрупаните ДНК мутации, хората могат да живеят, според най-оптимистичните оценки, между 146 и 194 години.
Това е приблизително два пъти повече от сегашната средна продължителност на живота, която е 79 години. Теоретично някои хора биха могли да живеят малко над 194 години, но никой няма да живее вечно, смятат учените. Мутациите в крайна сметка ще доведат до спиране на функционирането на организма, дори ако човек е напълно здрав.
Учените също така са установили, че някои клетки в нашето тяло са по-устойчиви на мутации от други. Става дума за клетките на кожата и черния дроб, които могат много по-дълго да заменят увредените клетки с нови, по-здрави.
Според изследването клетките на сърцето и мозъка се противопоставят най-зле на мутациите. Именно тези клетки налагат най-строгите ограничения върху продължителността на човешкия живот.
