В годините на Голямата депресия, когато банките фалират, спестяванията изчезват, а доверието към институциите е сринато, Америка ражда своите „антигерои“. Един от тях е Джон Дилинджър – банков обирджия, превърнал се в романтичен символ на бунта срещу системата.
За пресата той е „Публичен враг №1“.
За обикновените хора – човекът, който обира банките, но не стреля по бедните.
Джон Хърбърт Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис, САЩ. Израства в сравнително обикновено семейство, без сериозни криминални прояви в детството. След смъртта на майка си се отчуждава от училището и рано напуска формалното образование.
През 1923 г. постъпва във Военноморските сили на САЩ, но дезертира само след няколко месеца – първият ясен знак за конфликт с властта.
Истинският поврат настъпва през 1924 г., когато Дилинджър участва в неуспешен обир на бакалия. Докато съучастникът му получава лека присъда, Джон е осъден на 10 до 20 години затвор.
Именно затворът го превръща от дребен престъпник в професионален бандит. Там той създава контакти с опитни банкови обирджии и усвоява „занаята“. След освобождаването си през 1933 г., в разгара на Голямата депресия, Дилинджър вече е напълно подготвен за „голямата сцена.”
Той, разбира се не е сам. Около него бързо се сформира група, известна днес като „бандата на Дилинджър”. Т.нар. „Dillinger Gang“ е по-скоро мрежа от престъпници, отколкото строго организирана банда.
Ето най-известните ѝ членове.
Хари Пиърпонт – „мозъкът”, стратег и ключов организатор на престъпленията. Роумър Ван Митър е един от близките приятели на Дилинджър и ключов съучастник. Бейби Фейс Нелсън (Лестър Гилис) – нека прякорът не ви подвежда, той е изключително брутален и непредсказуем. Джон „Ред“ Хамилтън е специалист по бягства и логистика.
Бандата действа бързо, мобилно и с минимално насилие по време на обирите. Това е нещо, което я отличава от други престъпни групи на епохата. Между 1933 и 1934 г. „Dillinger Gang“ извършва над 10 обира на банки, успява да организира няколко бягства от затвори и участва в множество престрелки с полицията.
През 1934 г. Дилинджър е заловен и изпратен в затвора в Краун Пойнт, Индиана – рекламиран като „невъзможен за бягство“. Той обаче успява да избяга с дървен пистолет, боядисан в черно. Едно бягство, което унижава властите и го превръща в национална сензация.
Това е моментът, в който ФБР обявява Дилинджър за „Публичен враг №1“.
Той не прилича на типичния гангстер. Добре облечен, учтив, с чувство за хумор, той често разговаря с жертвите си по време на обирите, шегува се и дори позира за снимки.
Легендата твърди, че понякога връща пари на клиенти, а в един случай изгаря дългови записи. Това е жест, който окончателно го превръща в „американски Робин Худ“. Истината е по-сложна, но митът вече е роден.
Но какво е велик гангстер без красиви и фатални жени? В живота на нашия хладнокръвен обирджия, беглец и стрелец те са две.
Били Фрешет е голямата му любов. Евелин „Били“ Фрешет е може би най-искрената му връзка. Красива, интелигентна и лоялна, тя следва Дилинджър по време на бягствата му, въпреки постоянния риск. Арестът ѝ през 1934 г. го разтърсва дълбоко. Някои историци смятат, че именно загубата на Били го прави по-невнимателен и самоуверен.
И „Жената в червено“ – фаталната предателка. След Били в живота му влиза Анна Сейдж – румънска емигрантка и собственичка на бордей. Тя не е романтична героиня. Тя е типичната оцеляваща жена. Изправена пред заплаха от депортиране, Анна сключва сделка с ФБР: информация срещу свобода и оставане в Щатите.
На 22 юли 1934 г., облечена в ярка рокля (по-късно митологизирана като „червена“), тя води Дилинджър на кино. Роклята е знака за агентите, че до нея е Враг № 1. Когато излиза от кино „Biograph“ в Чикаго, куршумите го настигат. Това е последната вечер на Джон Дилинджър. И първата в историята.
Дилинджър умира на място, едва на 31 години. Тялото му е изложено публично, снимано, пипано – сякаш Америка иска да се увери, че митът наистина е мъртъв. Но той не умира. Превръща се във филми, книги, песни. Става символ на епоха, в която престъпниците често изглеждат по-човечни от институциите.
Джон Дилинджър не е герой. Той е въоръжен престъпник, отговорен за насилие и смърт. Но е и огледало на своето време – на отчаянието, гнева и нуждата от фигури, които „наказват“ системата, когато тя се проваля.
Именно затова историята му продължава да вълнува. И името му продължава да живее. За разлика от имената на банкерите, които обра приживе.
