На 1 януари православната ни църква чества празника Обрезание Господне, почита свети Василий Велики, света Емилия и светия мъченик Василий Анкирски.
Обрезание Господне. На осмия ден от рождението си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му било дадено името Иисус, означаващо „Спасител“. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът – събитие, което показва, че Той действително бил в човешко тяло, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от І в. Наречен е Христос, което означава „Помазаник“, „Месия“…
Св. Василий Велики е един от най-значимите християнски писатели, основоположник на кападокийското богословие. Почита се като вселенски отец и учител на Църквата. Роден е около 330 година в малоазиатския град Кесария Кападокийска (дн. гр. Кайсери, Турция), в знатно и благочестиво семейство. Внук е на света Макрина старша, син на света Емилия и свети Василий Старши, брат е на свети Григорий Нисийски, света Макрина Младша и свети Петър, епископ Севастийски.
Получил отлично за времето си образование в Кесария, Цариград и Атина. Василий Велики изучавал както антична философия, реторика, астрономия, натурфилософия и медицина, така и християнско богословие.
Стремейки се към подвижнически християнски живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае с монашеския живот и да намери примери за подражание сред тамошните отшелници. През 358 година основал монашеско общежитие в Кападокия, край река Ирис, недалеч от Неокесария. Там негов другар по усамотение бил друг виден кападокиец – свети Григорий Богослов. През 364 година се завърнал в Кесария, където през 370 година бил ръкоположен за епископ.
Макар да е починал едва на 49 години, той е автор на многобройни догматически, богословски, екзегетични и поучителни съчинения, първите монашески правила, както и на голям брой послания.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане или сурваки. На Васильовден се събират млади мъже и деца, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани за здраве и берекет. За благодарност стопаните ги даряват с плодове, сладки и дребни пари.
С днешния Васильовден се поставя началото на януарските празници, сред които са Богоявление (6 януари) и Ивановден (7 януари).
- Сурваки
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.
- Гадания и вярвания
Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.
В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен.
В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Широко разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. На някои места (в Софийско) младите момичета и ергените вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.
Имен ден празнуват: Васил, Васила, Василка, Веселин, Весела, Василена, Васко, Васк*а, Веселин*а, Васо, Вълчо, Вълко, Веска, както и производни и свързани имена.
