С името и управлението (753-756 г.) на този български хан се свързват две съществени промени в развитието на България. Първата е от вътрешнополитически характер и се отнася за смяната на владетелската родова традиция, вероятно с династичен преврат.
От ”Именника на българските ханове” се научава, че Кормисош е от рода Вокил, като в сведението се казва: ”Този княз промени рода Дуло, което ще рече Вихтун-Вихрогон”. Може да се предположи, че той е свалил последния владетел от рода Дуло хан Севар с държавен преврат, като е узурпирал престола. Смята се и че е преместил столицата на държавата от Онгъл в Плиска.
Ако това е така, Кормисош поставя началото на поредица от политически преврати и династически борби за властта в българската държава, подкопавайки традицията и авторитета на основополагащия Аспарухов род.
Втората важна особеност в управлението на Кормисош е подновяването на войните с Византия. Мирът е нарушен поради завоевателната политика на новия византийски император Константин V Копроним (741-775), известен с деветте си похода срещу България с намерение да я покори и ликвидира напълно, което не му се удава.
Докато Византия е заплашвана от арабите, предишният император Лъв ІІІ (717-741) поддържа мир с България и търси нейната помощ. През 50-те години на VІІІ в. Константин V Копроним организира сполучливи походи срещу арабите в Мала Азия и Сирия и преселва в Тракия сирийци и арменци. Според Теофан Изповедник този факт предизвиква разпространението на ”павликянската ерес” в Тракия.
Византийският император започва да заздравява крепостите по българската граница. Това предизвиква хан Кормисош през 756 г. да поиска данък за тези новоиздигнати крепости, които са заплаха за България.
Но неговите пратеници ”не били почетени”, т.е. били изгонени от столицата. В отговор на това Кормисош нахлува с войската си към Константинопол. Той преминава Дългата стена, разположена на 40 км. от столицата. Императорът излиза с голяма войска срещу Кормисош. За събитието съобщава Теофан, като казва: ”Влязъл в сражение с българите, като ги победил, прогонил и погубил мнозина”.
Тази военна загуба става причина за падането на хан Кормисош от власт.
Управлението му бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на VIII век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове. Тези династични борби ще спрат чак при управлението на Кардам (777-803 г.)
В българската наука съществуват спорове за името. То се среща и като Крумесий, и някои изследователи правят връзка с името на Крум. Също така монаха Алберих (XIII) в. пише, че през 727 България се управлявала от Кормесий, а през 750 – „от третия Кормесий“. Проф. Пламен Павлов допуска, че името има връзка със староиранското Хорзмид/Ормизд и оттам е производно на Ахура Мазда – върховното божество на зороастризма.
 на този български хан се свързват две съществени промени в развитието на България.){kind=link}