Тази седмица в рубриката „Машина на времето“ ви представяме една снимка от сайта „Старият Бургас“, която показва манифестация по ул. „Александровска“ (от гарата към „Тройката) на 1 май 1947 г. Видеото е създадено с помощта на ИИ. Асоциацията с намеренията на правителството да забрани на българите да имат в дома си домашна ракия, която не са произвели сами е случайна.
Голямата бъчва, която се вижда качена на камион или платформа като атракция в празничните манифестации от този период в Бургас, е символ на Лозаро-винарската кооперация „Грозд“ (по-късно национализирана и превърната в Държавен винпром).
Кооперация „Грозд“: Основана от местни лозари и винари е била сред емблематичните стълбове на бургаската преработвателна индустрия. Бургаският регион винаги е бил известен с лозята си (особено в посока Поморие и Карнобат), а кооперацията е обединявала производството на вино, ракия и винен спирт.
Задължителна практика по време на големите шествия (като 1 май) е била всяко предприятие да покаже по атрактивен начин своя труд. Тъй като винарството трудно се демонстрира „в движение“, работниците от „Грозд“ са изкарвали празнично украсени платформи с огромни автентични дървени бъчви и шарапани, придружени от гроздове, лозови листа и лозунги.
Малко по-късно през същата 1947 г. кооперация „Грозд“ е национализирана и става основата на държавния винарски сектор в региона, но традицията големи символични бъчви да предвождат лозаро-винарите на градските празници остава жива дълги години.
Снимката носи изключително силен исторически и градоустройствен контекст, тъй като е запечатана в повратна година за България и Бургас — 1947 г.
По това време главната улица „Александровска“ (която в различни периоди се е казвала „Адолф Хитлер“, а по-късно „Първи май“ и „Ленин“) е била все още с оригиналната си европейска архитектура от края на XIX и началото на XX век. Повечето сгради са на 2–3 етажа с красиви неокласически и сецесионови фасади, в които на партера са се помещавали магазини, бръснарници, сладкарници и кантори.
Движението от ЖП гарата нагоре към днешния площад „Тройката“ е традиционният лъч за всички градски шествия. Интересното е, че по това време самият площад „Тройката“ все още няма сегашния си вид — прочутият паметник на „Альоша“ (Незнайния войн) е издигнат едва няколко години по-късно, през 1953 г.
Годината е ключова. Това е само няколко месеца преди голямата национализация през декември 1947 г. Това означава, че търговските обекти по улицата на снимката все още са били частна собственост. [1, 2]
Утвърждаване на новата власт: Празнуването на 1 май (Деня на труда) през 1947 г. вече се организира масово под диктовката на Отечествения фронт (ОФ). Манифестациите от този период започват да придобиват строг идеологически характер, като хората са били организирани по трудови колективи (фабрики, пристанищни работници, железничари, ученици).
Ако се вгледате в лицата и облеклото на манифестиращите от 1947 г., ще забележите прехода в градската мода. Документирани са както класически буржоазни костюми, шапки и шлифери, така и по-обикновени работнически дрехи.
Подобни снимки от май 1947 г. обикновено улавят лозунги за „изпълнение на двугодишния стопански план“, портрети на Георги Димитров и Сталин, както и традиционните първомайски призиви за мир и труд.
Снимката е ценно свидетелство за времето, когато Бургас започва да се трансформира от оживен търговско-индустриален пристанищен град със силно западноевропейско влияние в типичен социалистически областен център.
