Двойката Илияна Йотова-Кирил Вълчев е изявен фаворит на предстоящите президентските избори, с над двойно по-голям резултат от този за Андрей Гюров и Георги Кандев. Това показват данни от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция „Сова Харис“ в периода 23-28 септември 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% доверително равнище: 3,1%. Изследването е по поръчка на вестник „Труд“.
47.4% от анкетираните заявяват готовост да гласуват. Проблем номер 1 според отговорите в анкетата е повишаването на цените. Институцията с най-голямо доверието е Българската православна църква. Политикът с най-висок рейтинг е Илияна Йотова. Малко след нея е лидерът в повечето изследвания през последните години Румен Радев. Двамата са с голям аванс пред всички останали.
Според получените резултати от „Сова Харис“, по-малко от месец преди президентския вот под 50% от избирателите са решили да гласуват. Като са избрали и за кого. Това означава, че на първи тур можем да очакваме до урните да отидат малко под 2,5 милиона гласоподаватели. Трябва да уточним, че тези разчети се правят на база реално съществуващи хора в страната. Не се взимат предвид включените в избирателните списъци сънародници, живеещи в чужбина.
Ясно се очертават мащабите на избирателните ядра на основните кандидати. Малко над половината от посочилите, че ще гласуват за конкретна кандидат-президентска двойка заявяват, че ще подкрепят кандидатурата на Илияна Йотова – Кирил Вълчев.
Това е около два пъти повече от вторите по подкрепа Андрей Гюров – Георги Кандев. И четири пъти повече от третите Костадин Костадинов – Петър Волгин. Няма друга кандидат-президентска двойка, която да получава значима подкрепа. Около 13,4% от гласовете ще се разпределят между останалите 24 кандидати.
При тези резултати ще има втори тур, тъй като в закона има изискване да гласуват над 50% от избирателите. Но официалните списъци включват и българите, живеещи в чужбина. Очертава се на балотаж да отидат първите две двойки – Илияна Йотова – Кирил Вълчев срещу Андрей Гюров – Георги Кандев.
Не е изненада, че по показател „доверие“ на първо място сред водещите български политици се нарежда Илияна Йотова (45,7%). Много близък до нейния резултат е този на премиера Румен Радев – 44,6%. В предизборната обстановка до третото място достига Андрей Гюров, но на значима дистанция от фаворитите с 19,4%. Следва лидерът на «Възраждане» Костадин Костадинов със 17,2%. Той възстановява част от изгубените на последните парламентарни избори позиции.
Крум Зарков е на пето място с 15,2% доверие. Следва анблок групата на политиците от десния спектър: Асен Василев (14,7%), Радан Кънев (12,8%), Божидар Божанов (12,6%) и Ивайло Мирчев (12,5%). След тях се нарежда Радостин Василев с 11,1%. Решението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов партията му да не участва в надпреварата за президенсткия пост явно не се приема добре от избирателите. Спадът в доверието към него е очевиден и в момента доверие в него изразяват едва 10,0%. След него се нарежда Ивелин Михайлов (8,0%). В дъното на тази своебразна класация е Делян Пеевски с 2,7%.
В несигурни времена хората търсят опора в държавните институции. Доверието в тях е от особено значение.
Показателно за сегашната ситуация е фактът, че църквата е институцията, която се ползва с най-голямо доверие сред българските граждани – 58%. Следват силовите ведомства като полиция (47,4%) и армия (46,9%). В тази група се нарежда и президентството с 46,8%. Това показва, че настоящият президент е позиционирал ръководеното от него ведомство като опора за обществените взаимоотношения. Правителството винаги е носило огромна отговорност и очаквания. И тези 35,1% доверие можем да приемем като запазване на доверието от последните парламентарни избори. Парламентът не може да се похвали с добър резултат (20,2%), докато съдът с 18,8% и прокуратурата с 16.2% продължават да бъдат длъжници на обществото.
Хората категорично открояват високите цени и инфлацията като най-сериозният проблем в страната – 53,7%. Стопяват се доходите на гражданите, което поставя сериозни проблеми пред средно статистическите семейства. Колкото и сложни да са факторите, които обуславят обстановката, отговорността се носи от изпълнителната власт. И гражданите искат да виждат адекватни и своевременни мерки в посока овладяване на ситуацията. Ако малко над 1/3 от хората считат, че правителството се справят по-скоро успешно, то тези, които са критично настроени, вече са 44,6%. Очевидно темповете, с които се провеждат мерките, не отговарят на очакванията на значителна част от електората.
Тезата на премиера Румен Радев за войната в Украйна, че не може да има успешно военно решение и лидерите на ЕС е необходимо да установят дипломатически контакти за диалог с Русия, се възприема одобрително. Проучването на „Сова Харис“ сочи, че има ясно мнозинство от пълнолетни български граждани, които се съгласяват с формулираната теза – 58,4%. Делът на несъгласните е сравнително малък — 18%. Това силно изразено съгласие за посоката, която следва външната политика на българското правителство.
Преобладава мнението, че Украйна трябва да сключи мир с Русия, съгласявайки се на териториални отстъпки – 46,5%. Несъгласие изразяват 26,1%, не могат да преценят 27,4%.
Относно тезата на Урсула фон дер Лайен, че енергийните суровини на Русия са токсични за Европа и европейските страни трябва да се откажат от тях в дългосрочен план, българите са най-категорични. Близо две трети – 65,8% – не са съгласни с формулираната теза, докато само 12% я подкрепят. Разликата е огромна. Това е въпрос, при който има толкова ясно изразена доминираща позиция.
Като обобщение на данните от проучването на „Сова Харис“ може да се каже, че активираните ядра от привърженици на трите изявени двойки кандидати, са различни по големина. Няма признаци някой от кандидатите да привлича значима периферия. Нагласите от последните парламентарни избори се запазват и в сегашната ситуация. Хората очакват промяна на модела от последните години. Поради това според преобладаващото мнение е необходима по-скоро консолидация между изпълнителната и президентската власт, а не корективни отношения между двете.
