Тази седмица в рубриката „Машина на времето“ ви връщаме в 1922г. с една фотография на къщата на Йови Воденичаров на самия център на Бургас. Снимката е от сайта „Старият Бургас“, а видеото е създадено с помощтта на ИИ.
Една стара фотография от 1922 г. ни връща в Бургас отпреди повече от век – в годините, когато центърът на града постепенно придобива европейския си облик, а красивите фамилни къщи на заможни бургазлии се превръщат в част от архитектурната визитка на града.
На снимката е фамилната къща на Йови Воденичаров, разположена на ъгъла на улиците „Александровска“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Архивът „Старият Бургас“ идентифицира фотографията именно като „Фамилната къща на Йови Воденичаров“, 1922 г.
Особено ценен детайл е надписът върху фасадата – „Воденировъ“, изписан с тогавашния правопис. Той е запазен на старата фотография и свидетелства за търговската функция на сградата.
Построена през 1893 година
Къщата е построена през 1893 г. по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани, едно от най-значимите имена в архитектурната история на Бургас. Домът на Йови Воденичаров е сред известните сгради, проектирани от Тоскани в града.
По това време мястото все още не се намира в сърцето на градския център, както го познаваме днес. Според краеведските сведения Воденичаров избира именно тази част на града, известна като „Чобан махлеси“, въпреки че Тоскани му предлага да построи дома си в по-богатия район около църквата „Св. Богородица“.
Така на място, което тогава е било в периферията на Бургас, се появява представителна жилищно-търговска сграда с впечатляваща архитектура.
Кой е Йови Воденичаров?
Йови Воденичаров е една от забележителните личности на следосвобожденски Бургас.
Роден е през 1850 г. в село Змеево, Старозагорско, като син на известен майстор на воденици. Получава висше юридическо образование в Русия, а след завръщането си в България работи като учител в Сливен и Айтос.
През 1880 г. се установява в Бургас, където започва адвокатска практика. Според историческите сведения той е първият дипломиран юрист в града.
Името му е свързано и с политическия и обществения живот на епохата. Бил е кмет на Бургас през 1903 г., като мандатът му продължава само няколко месеца – от 11 юли до 13 октомври.
Дом и търговски център под един покрив
Къщата на Воденичаров не е била само фамилен дом.
Сградата е проектирана като жилищно-търговска постройка. На първия етаж са се намирали канторите и търговските помещения, а на втория – жилищната част на семейството.
Точно това виждаме и на фотографията от 1922 г. На нивото на улицата са разположени магазини, а над тях се издига богато украсеният жилищен етаж.
Шведското консулство в дома на Воденичаров
Най-интересният детайл на снимката обаче се намира вляво – шведското знаме и гербът на Швеция.
Те не са декоративни елементи.
През 1922 г. в Бургас е открито шведско консулство, а негов почетен консул става капитан II ранг Богдан Ганчев. Той изпълнява тази функция в продължение на около 25 години.
Богдан Ганчев е изключително интересна фигура. Той е завършил мореплаване и търговия в Триест, Военното училище в София, както и специализирани морски и хидрографски школи в Русия. Бил е началник-щаб на Военноморския флот по време на Балканската война, а през 1915 г. е назначен за пристанищен комендант на Бургас.
Има и лична връзка между Ганчев и семейство Воденичарови – той се жени за Цветанка, дъщеря на Йови Воденичаров. Това обяснява защо шведското консулство е било разположено именно в тази фамилна къща.
Така домът на бургаския юрист и общественик за определен период се превръща и в място, свързано с дипломатическите отношения между България и Швеция.
.Тоскани използва богата декоративна пластика – релефни растителни мотиви, венци, цветя и профилирани корнизи. Особено впечатляваща е ъгловата композиция, която оформя фасадата към двете улици.
Една от характерните особености е ъгловият полукръгъл балкон, разположен над главния вход, с декоративно оформена горна част. Главният вход е бил именно на ъгъла между двете улици, откъдето се е влизало към централното стълбище.
Интериорът също е бил богато изпълнен. Сред отличителните елементи се посочва стълбището с изящно струговани дървени детайли и декоративно оформените пространства на партера.
Тоскани и европейският облик на Бургас
Къщата на Йови Воденичаров е само една от сградите, чрез които Рикардо Тоскани оставя траен отпечатък върху Бургас.
Сред свързваните с него сгради са хотел „Империал“, „Модерен театър“, домовете на Йоанидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и други. Тоскани има участие и в архитектурно-строителната история на катедралата „Св. св. Кирил и Методий“.
По този начин в края на XIX и началото на XX век в Бургас постепенно се появява архитектурен облик, който съчетава местната традиция с европейски влияния.
Къщата е оцеляла
За разлика от много други стари бургаски сгради, домът на Воденичаров е запазен до наши дни.
През годините сградата е претърпяла преустройства, най-вече на партера, където и днес има търговски помещения. Фасадата е реставрирана, като са съхранени характерните архитектурни и декоративни елементи.
Днес тя е един от малкото запазени живи свидетели на Бургас от края на XIX век.
Една снимка – няколко истории
Фотографията от 1922 г. е ценна не само заради архитектурата.
На нея едновременно се виждат:
- фамилният дом на първия дипломиран юрист на Бургас;
- търговските помещения на първия етаж;
Повече от век по-късно къщата на Йови Воденичаров продължава да стои на същия ъгъл на „Александровска“ и „Св. св. Кирил и Методий“ – като един от малкото запазени материални разкази за Бургас от първите десетилетия след Освобождението.
