България продължава да е страната с най-висок общ коефициент на смъртност в Европейския съюз. По данни на Евростат за 2024 г. показателят е 15,6 починали на 1000 души население при средно 10,7 промила за ЕС. При международните сравнения България е сред държавите с най-висока обща смъртност в света, като в разглежданата класация пред нея е само Монако.
Тези числа обаче трябва да се четат внимателно. Общият коефициент на смъртност зависи не само от здравословното състояние на населението, но и от неговата възрастова структура. А България е сред най-застаряващите общества в Европа.
Окончателните данни на Националния статистически институт за 2025 г. показват, че през годината в България са починали 99 479 души. В същото време са се родили 50 241 деца. Така само за една година разликата между починалите и новородените достига 49 238 души.
Това означава, че на приблизително всеки един новороден българин се падат двама починали.
Коефициентът на обща смъртност през 2025 г. е 15,5 промила, което потвърждава изключително високото ниво на показателя.
Данните на Евростат показват, че България е на първо място в ЕС по общ коефициент на смъртност. За 2024 г. той е 15,6‰, докато средната стойност за Европейския съюз е 10,7‰. След България се нареждат Латвия и Унгария. Това не е ново явление. България от години е в челото на европейската статистика по този показател.
На пръв поглед числото 15,5 промила изглежда като директна оценка на здравословното състояние на обществото. Всъщност картината е по-сложна.
Общият коефициент на смъртност измерва броя на починалите спрямо цялото население. Когато в една държава има голям дял възрастни хора, естествено се регистрират повече смъртни случаи на 1000 жители. А България застарява. В края на 2025 г. хората на 65 и повече години са 24,3% от населението на страната. Средната възраст на населението вече е над 45 години. Това е една от основните причини България да има толкова висок брутен коефициент на смъртност.
Но застаряването не обяснява всичко. Зад демографските показатели стои и сериозен здравен проблем. Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в България. Те са причина за над 60% от всички смъртни случаи. След тях се нареждат онкологичните заболявания.
Това означава, че освен възрастовата структура значение имат и фактори като профилактиката, ранната диагностика, достъпът до медицинска помощ, начинът на живот и разпространението на хроничните заболявания.
Затова при сравнение между различни държави се използват и възрастово стандартизирани показатели. Те премахват влиянието на различната възрастова структура и позволяват по-коректно да се сравни смъртността между обществата.
В крайна сметка най-тревожната цифра не е дори 15,5 промила. Това е разликата между 50 241 новородени и 99 479 починали. За една година България е загубила по естествен път близо 50 хиляди души. Положителната миграция частично компенсира тази загуба, но не може да промени основната тенденция.
Демографската криза вече не е просто въпрос на раждаемост. Тя е съчетание от нисък брой раждания, висока смъртност, застаряване на населението, обезлюдяване на цели региони и миграция.
Демографският проблем не засяга еднакво всички части на страната. През 2025 г. най-висок коефициент на смъртност е отчетен във Видин – 24,2‰. Следват Монтана с 21,5‰ и Кюстендил с 21,2‰. В София коефициентът е значително по-нисък – 11,1‰.
Причината отново е свързана с възрастовата структура. В някои от най-силно обезлюдените региони делът на възрастните хора е много по-висок, докато големите градове привличат млади хора чрез образование, работа и миграция.
Ако броят на ражданията остава трайно нисък, а продължителността на живота се увеличава без достатъчно подмладяване на населението, делът на възрастните хора ще продължи да расте. Това означава по-малко хора в трудоспособна възраст, по-голям натиск върху пенсионната система, повече потребности от здравни и социални услуги и по-малък потенциал за икономически растеж.
Затова демографската криза не може да бъде сведена само до въпроса „колко сме“. Въпросът е какъв ще бъде съставът на българското общество след 10, 20 или 30 години. И последните данни дават достатъчно основание темата да бъде разглеждана не като далечен проблем, а като процес, който вече променя страната.
Източници: НСИ, Eurostat,United Nations – World Population Prospects 2024, World Health Organization (WHO), World Bank – World Development Indicators
fakti.bg
