През всичките тези десетилетия смъртта на последния български цар Борис III е повод за спорове. Дали е естествена (инфаркт), дали е предизвикана (убит) – това е обикната територия от конспиролозите. Днес, в деня на неговата смърт, искаме да разказваме не за нея, а за нещата от живота му.
Борис е роден на 30 януари 1894 година в двореца в София. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след поражението на България в Първата световна война. Царуването на Борис III продължава от 3 октомври 1918 година до 28 август 1943 година.
Неговото пълно име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Католическият кръстник на Борис е папа Лъв XIII, а негов православен кръстник е руският император Николай II.
По време на управлението на царуването му България е една жизнена и благоденстваща страна. И, независимо от твърденията на враговете му, цар Борис е бил любимият цар на народа. Ето някои подробности от живота му, разказани днес.
Борис израства под опеката на своя деспотичен баща, тъй като майка му Мария Луиза умира, когато е едва петгодишен. Той получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия и завършва Военното училище в София.
През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в действащата армия. Той е подполковник през 1916 година и генерал-майор през 1918 година. По това време Борис преживява кратка авантюра с принцеса Мария Румънска, но поради политически пречки брака им се проваля.
На 9 юни 1923 година цар Борис III е поставен пред дилема. Той трябва да избира пред това да легализира дошлото чрез военен преврат правителство на проф. Александър Цанков и абдикация. Борис приема първата алтернатива и така започва своята монархическа кариера със санкционирането на един противоконституционен акт.
Между 1926 и 1934 година авторитетът на царя расте както в страната, така и извън нея. Борис се включва все по-дейно в българската дипломация и започва често да пътува из столиците на Европа. Цар Борис е изправен пред нов избор след преврата от 19 май 1934 година. Налага му се да узакони с подписа си едно правителство дошло по нелегитимен начин, другият вариант за него отново е абдикация.
В нелеките години преди и по време на Втората световна война Борис III е главният фактор, който направлява външната ни политика. В дните преди сключването на Мюнхенското споразумение през 1938 година, лично той приема с готовност посредническата роля между Англия и Германия. Тази роля не е голяма, но приносът му и за двете страни е неоспорим.
Интересен факт е, че първият „шофьор“ на теснолинейката Сараньово – Белица, която днес е достроена и до Добринище, е самият цар Борис III. Това се случва на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в експлоатация участъкът Якоруда – Белица. Той държи изпит за машинист 1-ва степен и получава правото да кара пътнически влакове. Цар Борис практикува хобито си често и дори има собствен вагон-салон, който му служи при пътуванията.
На 1 септември 1939 година Германия напада Полша. След започването на Втората световна война Борис III се насочва към сътрудничество с Оста (Рим-Берлин-Токио). Със съдействието на Германия и Съветския съюз, България успява да си върне от Румъния земите на Южна Добруджа, чрез спогодбата в Крайова от 1940 година.
- През 1940 г. Борис III подписва Закона за защита на нацията. Този закон лишава евреите от повечето граждански права и представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Царят е съпричастен към въвеждането на антиеврейско законодателство. Същевременно той има заслуги и за спасяването на българските евреи.
През март и април 1941 година войските на Германия атакуват Гърция и Югославия от българска територия и по този начин България се оказва воюваща страна. След края на военните действия България получава възможността да администрира Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. От този момент Цар Борис III е наричан Цар Обединител.
На 28 август 1943 година цар Борис III неочаквано намира своята смърт. Някои от слуховете твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер, но доказателства за това твърдение липсват. Смъртта на Борис искрено опечалява българския народ. Последното му желание е изпълнено и той е погребан в Рилския манастир. През 1946 година тленните му останки са осквернени по нареждане на комунистическите управници И тялото му е погребано повторно в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През следващата година по заповед на Георги Димитров този параклис е взривен, а днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира в Рилския манастир.
