Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празници, посветен на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици. Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.
От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица (8 септември, Малка Богородица) народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. Празничните трапези се нареждат обикновено на стари черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на църкви и свети обители. Много древна практика е даряването на храмове и манастири, на аязми и свети места със споменатите вотиви, изобразяващи болната част от тялото.
На Голяма Богородица се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести
В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: до Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.
На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и, както това се прави на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.
На обредната трапеза на Успение Богородично жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде. Гости приемат и именниците Мария, Мариана, Марио. Празникът в чест на Божията майка е много почитан и днес. У нас над 200 са църквите и манастирите с патрон „Успение Богородично”.
