Православната църква отбелязва в неделя Неделята на Всички български светии – ден, посветен както на канонизираните български светци, така и на онези неизвестни мъченици, духовници, монаси и праведници, чиито имена не са запазени.
Празникът е най-новият подвижен празник в българския църковен календар. Отбелязва се в първата неделя след Петдесетница, а в богослужението се измолва застъпничеството и благословението на българските светии за целия народ.
На този ден Църквата отдава почит на личности, живели по българските земи и канонизирани за светци. Те са свързани с различни периоди от историята ни – от времето преди покръстването до по-новите векове. Сред тях има духовници, владетели, войни, мъченици, пустинници и хора, запазили вярата си в тежки времена.
Памет и за неизвестните светци
Неделята на Всички български светии е посветена не само на имената, записани в църковния календар. В нея се възпоменават и онези неизвестни хора, които са живели тихо и скромно, но са оставили следа чрез вярата, делата и саможертвата си.
Особено място в тази памет имат мъчениците от времето на османското владичество. Въпреки разрушаването и изгарянето на манастири и църкви, вярата е била съхранена от поколения българи, включително от хора, чиито имена днес не знаем.
Първият известен български светец
За първи известен по име български светец се смята св. Енравота, наричан още Боян. Той е най-големият син на хан Омуртаг и загива заради християнската си вяра през 30-те години на IX век.
Енравота е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Преди смъртта си той изрича думите: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. По-малко от три десетилетия по-късно България приема християнството.
