Честването на 1 май като Международен празник на труда в България започва в България през 1945г. Две години по-късно празникът е многохиляден и всички се опитват да покажат своята продукция. Снимката е от сайта „Старият Бургас“, а видеото е създадено с помощта на ИИ.
Честването на 1 май през 1947 г. в България се провежда в контекста на утвърждаващата се комунистическа власт след 9 септември 1944 г. и превръщането на страната в Народна република (от септември 1946 г.).
Основни характеристики на честването през 1947 г.:
Официален статут: 1 май („Ден на труда и на международната работническа солидарност“) вече е установен като важен официален празник, честван ежегодно от 1945 г..
Масовост и пропаганда: Организират се масови манифестации, шествия и митинги, които имат за цел да демонстрират единството на трудещите се под ръководството на Българската работническа партия (комунисти) и Отечествения фронт.
Символика: Акцентът е върху социалистическия труд, солидарността и лоялността към новата власт.
Исторически контекст около 1 май 1947 г.:
Това е годината на подписването на Парижкия мирен договор (февруари 1947), с който България официално излиза от международна изолация след Втората световна война.
Само няколко дни по-късно, на 2 май 1947 г., с постановление на Министерския съвет, отечественофронтовската власт отменя традиционните Гергьовденски паради (Ден на храбростта).
През 1947 г. 1 май затвърждава позицията си като централен празник в новия празничен календар, измествайки фокуса от традиционните монархически и военни празници към работническото движение.
