На този ден преди 92 години се ражда Христо Фотев – Поетът. Роденият в Истанбул рицар на словото избра за свой духовен дом Бургас и го възпя по най-красивия начин в своите стихове.
През 1940 г. той се преселва на бургаска земя и „морето се изправя пред очите му“. След това – жените и жените.
Първата си стихосбирка – „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. Още дебютната му книга получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.
След близо десетгодишно мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.
От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. Умира на 27 юли 2002 г.
За своето творчество Христо Фотев получава редица награди:
1965 – получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка „Лирика“;
1967 – удостоен със същата награда за третата си книга „Сантиментални посвещения“;
1969 – връчена му е за трети път наградата на Бургас за стихотворенията му от „Пристанище“;
1994 – поетът получава литературната награда „Златен Пегас“;
1995 – получава званието „Почетен гражданин на Бургас“.
Според едно предание, когато разбрали за смъртта му – 27 юли 2002 г., – бургазлиите извикали: „Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени!“ Но преди това той написва най-лиричната възхвала на жените:
Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живот и думи –
узрял за вашата любов…
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов…
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!
…Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави… Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти…
Роден на Благовещение с име Христо – приятел на всички гларуси и делфини – не само на Бургас, защото морето е навсякъде море. Но да оставим делфините да плуват и да започнем утринната златна литургия за Поета.
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, че останах жив.
…И пак сънувам оня светъл хаос…
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз – със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Ако беше жив, а можеше да бъде жив…
Но аз съм жив – на гарата съм в девет.
…Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Роден в Истанбул. Осемдесет годишен!
Но българин. И жител
на Бургас.
Благодарим ти, Христо Фотев! Ти ще бъдеш вечен, защото твоето слово е не само отпечатано на страниците на книгите, но и на сърцата ни.
