На 25 март православната църква чества Благовещение (Благовец) – светъл християнски празник, отбелязващ благата вест, че Дева Мария ще роди Божия син. В народните вярвания денят символизира пролетното равноденствие, когато земята се затопля, змиите и гущерите излизат, а отровата губи силата си.
Великденският празничен цикъл от VІІ в. включва в себе си честването на Благовещение (25 март), денят, в който според християнския канон Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария благата вест, че тя ще зачене с божията намеса и ще роди Спасителя на света. Въпреки че е част от 40-дневния велик пост, на този ден според православния канон е разрешена консумацията на риба, която се пълни с ориз и се пече. Приготвя се и хляб, който се намазва с мед. Разрешено е да се пие червено вино. На този ден трябва да се хапне за първи път през годината нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да тече в тялото на човека нова кръв.
В българската народна култура този празник се нарича „Благовец“ и е свързан с представата, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците, за да донесат пролетта. Съществува поверие, че всеки трябва да пипне хляб или пара, за да е сит и богат през годината. Гласът на кукувицата предрича и колко години ще живее човек. Българите вярват, че на Благовещение всички змии и гущери се събуждат от зимния си сън и излизат от скривалищата си. Затова през деня всяка жена трябва да изчисти къщата си, да събере сметта и да я изгори. Този огън се прескача три пъти с думите „Бягайте змии, смокове, гущери, бълхи и жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз!”.
Традиции и обичаи:
- Трапеза: Тъй като е по време на Великия пост, се приготвят постни ястия, лучник, пита с мед, като по изключение се разрешава риба.
- Очистване: Палят се огньове, които се прескачат, за да се прогонят змиите и влечугите.
- Забрани: Не се работи с игли и куки, за да не „дупчат змиите“.
- Имен ден: На 25 март празнуват Блага, Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Вангел, Евангелина, Радост, Надежда и др..
В българската традиция денят се приема и като ден на майката, а мнозина използват празника, за да продупчат ушите на малките момиченца, вярвайки, че раните заздравяват по-бързо. На този ден се садят дървета.
В Старопланинския район се вярва, че срещу празника земята, в която е закопано имане, започва да свети със син пламък, затова иманярите не спят по цяла нощ и обикалят полетата и хълмовете. Пчеларите отварят кошерите, подготвят ги за пролетта и пускат пчелите да летят. Свързани с настъпването на астрономическата пролет са и гаданията за щастие (ако човек види щъркел), за скорошна женитба, за времето през лятото.
