Известният пияница и бохем, плажен донжуан и гларус, пълен с весели истории Петьо Пандира е харесван от едни и не от други, но си остава един от най-популярните бургазлии. Тази седмица, с помощта на AI, ви припомняме неговия образ във видео, заедно с най-известните му истории. Тези, които са плавали с него смятат, че няма място в пантеона на героите, но лафовете му остават безсмъртни.
Снимката е предоставена от Ганка Кирова / на снимката/ на фейсбук група „Старият Бургас“.
Петко Благоев – Пандира, роден в село Каменар през 1919 година. Бил е 9 месеца в лагера в Белене за хулиганство. „Качват ме на камиона и в Белене. Бой, глад, въшки като скариди. Добре, че имаше авери, че издържах“, изповядва се той години по-късно. После, като го питали къде е бил толкова време, отговарял, че е бил в Оксфорд, на обмяна на знания.
Всъщност бургазлията няколко пъти е бил въдворяван в Белене. Съдили го за хулиганство, обвинявали го във всички социалистически грехове. При едно от делата го обвинили, че е откраднал водопроводните тръби на гробищата.
„Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият!“, казва в своя защита Пандира.
Пандира – смятан за първият бургаски гларус, чийто свалки на спасителен пост номер 10 с чужди туристки, се превръщат в легенди. Приятел на Христо Фотев, Петър Незнакомов, Рангел Вълчанов, Петър Слабаков… Твърди се, че Петьо е прототип на героя на Георги Парцалев от филма „Петимата от Моби Дик“. Тъй като бил невероятен колорит, Калоянчев дори го водил на проби в сатиричния театър в София.
Бургаският зевзек обаче се стреснал от сцената и целият чар на неговите истории отишъл по дяволите. Така се провалила артистичната му кариера на спасител от плажа.
Веднъж пътували двамата в автобуса с Фотев и по едно време се задала контрольорка. Пандир, нямам билетче, дай едно, помолил поетът. Кажи едно стихотворение тогава, казал бат’ Петьо. Тогава Фотев родил стиха:
„Обичам сутрешната мента
в устата що донася хлад
и на бургаските пияници
обичам гръмкия парад.“
Пандира е спасителят, който пълни два чувала с въздух и скача от моста , за да спаси давещ се софиянец.
Някъде от това време е историята за пръстена и царската дъщеря, която ще направи Пандира известен по цялото Черноморие.
Седяла царската дъщеря на плажа и плачела. Минал бат’ Петьо Пандира и я попитал защо плаче. Загубих си пръстена, проплакала тя. Не бой се, казал Пандира и се гмурнал в морето. Плувал, плувал, плувал под вода – няма пръстен. Тъкмо да се откаже и покрай него минава паламуд, стиснал пръстена със зъби.
Дай пръстена бе, паламуд, изкрещял бат’ Петьо. Паламудът отказва. Прас два шамара и паламудът изпуснал пръстена. Сграбчил го Пандира, изплувал на повърхността и го върнал на царската дъщеря.
Естествено историята има и друг вариант, социалистически. Вместо царската дъщеря пръстена си загубило едно чехкинче.
Историята има и още една версия: Абе кой си ти, че ще ми казваш да върна пръстена, сопнал се. Аз съм твойта съвест, отвърнал му гласът. Ниц бе (стига бе на бургаски жаргон – бел. авт.), бат’ Петьо няма съвест, отвърнал Пандира, пуснал пръстена в гащите и изплувал.
Вечерта изпили парите с аверите.
Отишло то на 10-и спасителен пост, където работел бат’ Петьо, и през сълзи заразказвало. Гмурнал се Пандира, плувал два-три часа, накрая намерил пръстена – един такъв златен с диамант. Седнал той на дъното и започнал да мисли – да го върне или да не го върне.
Мислил, мислил, запалил една, втора, трета цигара и продължил да мисли. По едно време чул глас: „Бат’ Петьо, върни пръстена на момичето!“
Вечно свирукащ с уста, бил познат добре във всички казина и кръчми в Бургас. Скуката не била присъща за него…търсещ внимание навсякъде – „Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие!“
Една от култовите му реплики е „Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии“.
За жените: „Жената е като морската пяна – или ще я вземеш, или ще се разпадне“ (често цитирано в бургаските среди).
За пиенето: „Пиенето не е порок, то е необходимост за душата“.
От плаванията: Марсилия, Марсилия, на майката му дивия!
Небето фрашкано – звезди и тук-таме – луни!
Пандира умира през 1986 година на 67 годишна възраст. Казват, че си отива като щастлив мъж, нетрезвен и върху жена. Единствения морски гларус, който можел да ти разкаже една и съща история и да я слушаш все едно ти е за първи път! Това е бил Петко Пандира- весела душа, свободен гларус, малко хулиган, но никога скучен! Една морска легенда, с дух, живеещ все още в нашите „морски“ мъже.
