На 8 декември студентите в България празнуват своя ден, но този ден има значителна история и културни традиции, които се простират дълбоко в миналото. Празникът е и символ на солидарността и възможността за студентите да изразят своите стремежи към знания и развитие. За много млади хора това е и момент за почивка и забавление след дългите часове на учене и труд.
Празникът възниква през 1902 г. като патронен празник на Софийския университет. Първоначално се е празнувал на 25 ноември – денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който традиционно се счита за покровител на българското висше образование.
На 31 март 1916 г. българската администрация преминава към Григорианския календар. Понеже Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември.
През този период студентите активно участват в обществено-политическия живот на страната и използват празника, за да изразят своите идеи и протести срещу социалните и политическите условия. Въпреки че денят е започнал като символ на протест, с времето се утвърдил като ден на честване на академичните постижения и студентската култура.
Празникът на студентите е свързан и с важни моменти в българската история, като протестите на студентите по време на Първата световна война, когато те играят важна роля в обществени движения. Тези исторически събития показват, че студентите винаги са били активни участници в обществените промени и че тяхната роля не се ограничава само до учене, но и до участие в социални и политически въпроси.
Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност.
Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите.
През 1962 г. празнуването на „Студентски празник – 8 декември“ е възстановено.
