На 4 декември, според канона на православната църква, почитаме св. великомъченица Варвара – една от най-тачените светици у нас. Българската народна традиция свързва деня ѝ с предпазване от болести, особено детски, с женската сила и с „разтварянето“ на зимата.
По селата казват: „Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава“. Така три поредни дни – 4, 5 и 6 декември – се смятат за особено силни и магични, с ритуали за плодородие, здраве и добър прогрес през зимата.
Житие на св. Варвара
Св. Варвара живяла през III в. в град Илиопол (дн. Сирия). Тя била дъщеря на богат и знатен езичник – Диоскор. Красивата Варвара растяла умна, тиха и благородна. Баща ѝ ревностно я пазел от външния свят и я затворил в кула, за да я изолира от християнското учение, което по това време бързо се разпространявало.
Варвара обаче тайно приела християнството – впечатлена от вярата в един Бог, от силата на милосърдието и от идеята за вечния живот.
Когато разбрала, че в кулата ѝ строят баня с два прозореца, тя наредила да се направи трети – в чест на Светата Троица. Това разгневило баща ѝ, който я предал на съд като християнка.
След жестоки мъчения – бичуване, изгаряне, изтезания – Варвара отказала да се отрече от вярата си. В крайна сметка самият ѝ баща я обезглавил. Веднага след това, според преданието, той бил поразен от небесна мълния – знак за небесната защита над девойката.
Св. Варвара се приема като символ на смелост, чистота, духовна сила и закрила над децата.
Какво се прави на св. Варвара
• Вари се варвара – обредна млечна или житна каша
Най-характерният ритуал е приготвянето на „варвара“ – пшенична, бобена или царевична каша, варена с ядки и сушени плодове. Раздава се за здраве, най-вече на деца. Тази храна се смята за лечебна, предпазваща от болести и „зли духове на зимата“.
• Жените месят малки обредни питки
Правят се „варварки“ – малки кръгли хлебчета, които се раздават на съседите. Вярва се, че домът, който дарява хляб, ще бъде закрилян през зимата.
Ритуали за здраве и плодородие
На този ден стопанките:
• пръскат къщата със светена вода
• поръсват прага с брашно или вода
• запалват огън „да е топъл домът през зимата“
• В някои региони майките мажат челата на децата със смес от мед и брашно – за здраве и сладък живот.
Гадания за бъдещата година
На места момичетата правят гадания „по варвара“ – хвърлят шепа житни зърна в огъня. Ако пукнат силно, годината ще бъде плодородна, а момичето – късметлийка.
Какво не се прави на св. Варвара
Денят е изключително важен за жените, защото св. Варвара се смята за покровителка на женското начало и на домашното огнище. Затова на 4 декември:
• Не се преде и не се тъче – Вярва се, че ще се „заплете“ съдбата на децата или ще „обърканият конец“ донесе болести.
• Не се шие и не се плете – Иглите и кукичките „боцкат“ здравето на семейството.
• Не се пере и не се мие пода – „Да не се измие благодатта на дома.“
• Не се изнася нищо от къщата вечерта – Да не излезе късметът навън.
Български народни традиции и обичаи
Св. Варвара се почита като закрилница на жените и децата. На места денят се смята за „малката Коледа“ за малките – затова им се раздават сладки, плодове, варена царевица.
В някои райони на Западна България се играят обредни игри, подобни на сурвакарските – с маски, символизиращи гонене на болестите.
Смята се, че св. Варвара „води шарката“, но и може да я укроти. Затова жените оставят малка чинийка с варена каша на прозореца – „за светицата, да не разсърди шарката“.
