На 24 ноември 2025 отбелязваме празника на Света Екатерина – покровителка на учените, учителите, младите момичета и майките, както и на плодородието, децата и здравето. Света Екатерина е символ на чистотата, мъдростта и духовната сила.
Имен ден на 24 ноември имат Екатерина, Катя, Кина, Тинка и техните производни.
Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия по времето на император Максимиан. Тя получила блестящо образование и искала да се омъжи за човек, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства искали ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник и той я посветил във вярата.
Преданието разказва как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка, като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици.
Заради непреклонността на Екатерина, императорът нарежда да я хвърлят в затвора. А там младата жена въвежда в християнството всички, които идват при нея. Затова и е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Но колелото се разпада, щом Екатерина го докосва. Поради невъзможността да изпълнят смъртната присъда по най-жестокия за времето си начин, палачите я обезглавяват през 305 г.
Преданието разказва, че ангели отнасят тялото на света великомъченица Екатерина в планината Синай, където през VІ век римският император Юстиниан I основава Синайския манастир “Св. Екатерина”.
Според поверията и традициите на Катерининден на този ден жените не бивало да работят – за да предпазят децата си от шарка, а също и да си служат с остри предмети – ножица, нож, куки и други, защото вярвали, че ако си убодат пръста, раната се възпалява. Смятали, че тя ги закриля от болести като бяс, шарка, треска, че била защитник на майчинството и здравето на хората.
Народният култ към света Екатерина е най-силно развит в Тракия. Сред българските преселници от Беломорието, както на места в областта около Пирин света Екатерина се почита от хората, за да се предпазят от мишки. Затова и нейният ден е известен също като Мишин празник.
Рано сутринта домакините замазват с кал огнището, за да замажат символично очите и устата на гризачите, така че да не могат да ядат дрехите и посевите. В Източните Родопи и Сакар се вярва, че светицата помага да се избегне треска. Жените не си служат с остри предмети през целия ден, защото ако се порежат, раната няма да заздравее.
В района около Пловдив света Екатерина се осмисля като защитница на децата от шарка. В утрото на празника майките замесват тесто с прясно налята водица и изпичат погача и кравайчета. Погачата раздават между хората за здравето на децата, а кравайчета хвърлят на покрива на къщата за Баба Шарка.
Ако в дома имало малки дечица, стопанката взимала две от питките – заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите: “Ха, вземи за Света Катерина да е край дома ни и да пази от Шарко и Беско” – гледала питките да свършат на нечетно число, че пресечни да са и болестите. Всеки трябвало да отчупи парченце, да се прекръсти и три пъти да изрече: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи здравето по децата ти!“. Стопанката отвръщала: “Амин! — дай, Боже!“.
