С наближаването на финала на Шампионската лига за този сезон, е подходящ момент да си припомним играчите, които са се изявили на най-голямата сцена в европейския клубен футбол няколко пъти, но никога не са вдигнали трофея. Новият формат означава, че LiveScore Bet коефициенти за Шампионска лига са изключително изравнени, докато се приближаваме към Алианц Арена, но някой ще трябва да завърши на второ място.
В славната история на турнира безброй талантливи футболисти са били на косъм от славата, но са паднали на последната пречка. Тази съдба е сполетяла няколко български звезди в историята на европейските футболни залози, като най-известният пример е Димитър Бербатов.
Всъщност кариерата на елегантния нападател бе белязана както от блясък, така и от пропуснати шансове на най-големите сцени. Въпреки неоспоримия си талант и значителния принос към клубовете си в Европа, Бербатов е представител на група велики играчи, за които успехът в Шампионската лига остана разочароващо недостижим.
В тази статия разглеждаме кариерите на футболисти, които са участвали в няколко финала на Шампионската лига, без да изпитат радостта от вдигането на емблематичната трофея, като подчертаваме пътя им и обстоятелствата, довели до разочарованието им на най-голямата сцена във футбола.
Димитър Бербатов
Пътят на Бербатов в Шампионската лига е един от най-тъжните за българските футболни фенове. Елегантният стил и техническото майсторство на нападателя го доведоха до финала на няколко пъти, но трофеят остана недостижим за него.
Първият му допир със славата дойде през сезон 2001-02 с Байер Леверкузен, когато германският отбор се впусна в забележителна серия до финала. Въпреки че Бербатов допринесе с голове в по-ранните кръгове, той не беше включен в състава за финала срещу Реал Мадрид, който Леверкузен загуби с 2-1 благодарение на емблематичния воле на Зинедин Зидан.
След като премина в Манчестър Юнайтед, Бербатов получи още един шанс за европейска слава през 2008-09. Той влезе като резерва в 66-та минута на финала срещу Барселона, но не можа да предотврати загубата с 2:0. Две години по-късно Юнайтед отново се изправи срещу Барса във финала през 2010-11, като загуби с 3:1 от отбора на Пеп Гуардиола.
Въпреки тези неуспехи, Бербатов остава българинът с най-много мачове в Шампионската лига (61) и е вторият най-резултатен играч на страната в турнира с 15 гола.
Джанлуиджи Буфон
Вероятно никой друг играч не е заслужавал титлата шампион на Европа толкова, колкото легендарният италианец Джанлуиджи Буфон.
Вратарят достигна финала три пъти с Ювентус (2003, 2015, 2017), но всеки път остана на загубилата страна.
Първото му разочарование дойде през 2003 г., когато Ювентус загуби от Милан след дузпи след равенство 0:0. Въпреки героичните изяви на Буфон през целия турнир, той не можа да предотврати поражението в изцяло италианския финал.
12 години по-късно Буфон изведе Ювентус до финала през 2015 г., но загуби с 3:1 от Барселона. През 2017 г. историята се повтори, като Ювентус падна с 4:1 от Реал Мадрид, затвърждавайки статута на Буфон като един от най-великите футболисти, които никога не са печелили Шампионската лига.
Паоло Монтеро
Паоло Монтеро беше основен стълб в страхотната отбрана на Ювентус, която доминираше в италианския футбол в края на 90-те и началото на 2000-те години, но континенталната слава се оказа неуловима. Уругваецът участва в три финала на Шампионската лига с клуба от Торино, но никога не вкуси успеха с „Старата дама“ в Европа.
През 1997 г. Ювентус загуби с 3:1 от Борусия Дортмунд, а на следващата година отстъпи с 1:0 на Реал Мадрид. Последният му шанс дойде в изцяло италианския финал през 2003 г., когато Ювентус загуби след дузпи от Милан. Въпреки репутацията си на един от най-страхотните защитници на своето поколение, европейските мечти на Монтеро останаха нереализирани.
Алесио Такинарди
Друг стълб от ерата на Ювентус, в която отборът пропусна да спечели титлата, халфът Такинарди участва в същите три финала като своя съотборник Монтеро. Многофункционален и неуморим играч, настоящият мениджър на Леко беше неразделна част от системата на Марчело Липи.
Подобно на Монтеро, той преживя разочарованието от пораженията в два поредни финала срещу Борусия Дортмунд и Реал Мадрид, преди да изпита агонията от загубата след дузпи от вътрешния съперник Милан през 2003 г.
Патрис Евра е уникална фигура в историята на Шампионската лига – французинът спечели трофея с Манчестър Юнайтед през 2008 г., но впоследствие загуби четири финала (2009 и 2011 г. с Юнайтед, 2015 г. с Ювентус). Рекордът му от пет участия във финали показва както неговата елитна постоянство, така и жестоката съдба, което го прави може би най-ярък символ за това колко бързо славата може да се превърне в отчаяние на най-голямата сцена във футбола.
