Пещерата на духовете
Пещерата на духовете

В Перу, недалече от пустинята Наска, известна със своите колосални рисунки, видими само от небето, има пещери. Те, според местните поверия, са обитавани от подземни духове. Входовете на пещерите са преградени с огромни каменни блокове. Проучването им е станало възможно чак в 1971 г., когато е пробит един от тези блокове. Тук ще разкажем за находките в Пещерата на духовете.

Спелеолозите дълго си проправяли път през обърканите тунели, докато не достигнали огромна зала. Тя, вероятно, някога е била място за религиозни церемонии. Неизвестни каменоделци постлали пода с плочи с геометрически орнаменти. Върху полираните стени гравирали рисунки и знаци, наподобяващи йероглифи. В центъра имало 98 каменни пиедестала, подобни на олтарите на маите. На всеки олтар бил издълбан жлеб за оттичане на кръвта.

От залата в различни посоки тръгвали тунели. Някои от тях били пълни с човешки останки. Най-дългият тунел достигал до океана и влизал под водата. Що за хора са построили залата и тунелите – никой не знаел.

Трагедията под Куско
Околностите на свещения град на инките Куско изобилстват от мистериозни подземия. През 1952 г. група изследователи от Франция и САЩ се спуснали в едно от тях. Те не се канели да стоят там дълго, взели провизии само за 5 дни. Но минали цели 2 седмици докато единственият оцелял член на групата – Филип Ламонтер, се добрал до повърхността. Той бил крайно изтощен и почти нищо не помнел. Освен това имал признаци на заразяване с бубонна чума.

От несвързаните му брътвежи можело да се разбере, че в пещерата имало погребения на древни царе и много златни изделия.

Десетки зали били пълни със скъпоценности, но в тях имало множество капани. И спелеолозите попаднали в един от тях. Под тях внезапно се отворили плочите на пода и те пропаднали в пропаст. Ламонтер оцелял само защото бил изостанал от останалите. Доказателство за истинността на неговия разказ бил златният царевичен мамул, изкусно изработен от древните майстори. Сега този артефакт се намира в музея в Лима.

Невероятната находка
Властите се опитали да засекретят информацията за трагедията в подземията под Куско. В местната преса се процедили само няколко кратки бележки. В тях не се споменавал златният кочан, но слуховете бързо плъзнали. И стотици хора се втурнали в пещерите в търсене на злато. В рамките на няколко месеца безследно пропаднали над 200 човека. А малкото, добрали се до повърхността, вместо злато донасяли чума.

Уплашени от възможността за епидемия перуанските власти забранили достъпа до пещерите, а входовете им зазидали.

Едва в началото на този век известният изследовател на цивилизацията на инките д-р Раул Сентено се опитал да повтори пътя на пропадналата експедиция. Той не успял да получи разрешение за достъп до тунелите. Затова подкупил охраната в древния храм на няколко километра от Куско, където бил входа на един от тунелите. Група от шест опитни спелеолози, начело със Сентено, влязла в стая под гробницата, разбила ключалката на стоманената решетка и се придвижила по дълъг стесняващ се коридор, повече приличащ, според Сентено на част от голяма вентилационна система.

Завивайки в странични проходи и слизайки все по-надолу, изследователите се озовали в тунел, чийто под бил облицован с гладки каменни плочи.

Стените били облицовани със сребрист метал. Последвалото изследване показало, че металът е подобен по структура на алуминия. Находката се оказала напълно невероятна. Нито един от учените не можел да обясни как алуминия се е озовал в доисторическия лабиринт.

Изследователите не отишли далече по „алуминиевия” тунел. След стотина метра той се стеснил толкова, че се наложило спелеолозите да се върнат. Погребения и съкровища не били намерени, но Сентено е уверен, че откриването им предстои.

„Потомците на атлантите” на Пърси Фосет
През 1991 г. група английски и бразилски спелеолози проникнала в пещери, които се намират в района на р. Рио Синджу, приток на Амазонка. През 1925 г. по тези места безследно изчезнала експедицията на знаменития изследовател Пърси Фосет. По сведения на Фосет в тамошните джунгли живее загадъчно племе от светлокожи индианци. То обитава дълбоки пещери, чиито входове старателно прикрива. Така че не било изключено пещерите в низината на Рио Синджу да са били жилищата на същите индианци, за които пишел Фосет.

Легенди за съществуването в джунглите на Амазония на изоставени древни градове и пълни със съкровища подземия се разпространяват сред изследователи и автантюристи. Предполага се, че тези градове и подземия били създадени от оцелелите жители на Атлантида, които след катастрофата, унищожила острова им, се добрали да континента. Фосет считал, че „белите индианци” били подивелите потомци на атлантите. Отначало те живеели в градове, чиито руини още се срещат в джунглите.

По-късно, под напора на окръжаващите ги племена, те слезли в пещерите, отнасяйки със себе си всичко най-ценно, останало им от предците.

Галерията с пауните
Пещерите в низината на Рио Синджу се оказали много красиви. От сводовете им висели сталактити във всякакви цветове, стените покривала яркочервена и жълта плесен, образувайки шарки подобни на дантела, често се срещали ручеи и живописни ниши. Но не срещали никакви следи от човешко присъствие.

Но на дълбочина от 70 метра пътя им преградила странна каменна плоча. Повърхността ѝ, за разлика от околните стени, била гладка, което подсказвало изкуствен произход. С помощта на лебедка огромният камък бил преместен. Оказало се, че той стои на каменни панти, подобно на врата. Зад плочата се открил прав и дълъг тунел, слизайки надолу под малък ъгъл.

Спелеолозите осветили тунела с мощни прожектори. Стените на коридора били облицовани с плътно прилепнали една към друга плочи. На всяка плоча имало изображение на птица, подобна на паун. На пода имало два жлеба. Изглеждали като релси, по които се търкалят колелата на товарни колички, с които се извозват въглища в мините.

Съобщението за откритието на древните галерии вдигнало много шум и заинтересовало учените по света.

През 1995 г. в пещерата се спуснала нова експедиция.

Тя заснела галерията с пауните и изследвала съседните коридори, където имало езера и цели реки. Но и тази експедиция не успяла да изследва целия подземен комплекс. И не успяла да установи къде свършват тунелите.

Завесата на тайната
Въз основа на получените сведения учените направили извод, че за създаването на тези галерии са били нужни знания, недостъпни за дивите обитатели на Амазония. Не са могли да ги съдадат и инките. Тяхната власт над тези земи била твърде кратка. Освен това, както установили зоолозите, птиците, изобразени на плочите, не били известни в Южна Америка.

Някои изследователи побързали да обявят находките в галериите по Рио Синджу за веществени следи от цивилизацията на атлантите. Други считат, че галериите са създадени в доинската епоха от тези, които са построили Тиахуанако и другите мегалитни паметници.

Сравнително скоро е направен нов опит за проникване в тунелите. Той бил неуспешен – взривяването на каменен блок, преграждащ един от входовете, довел до срутване. Остава надеждата, че бъдещите изследователи ще бъдат по-успешни от досегашните и завесата пред тайните на южноамериканските пещери ще се вдигне…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви