Лятно (юнско) слънцестоене
Лятно (юнско) слънцестоене

Лятното (юнско) слънцестоене настъпва за нас на 21 юни 2024 г., в 23:50 ч. българско време. В Северното полукълбо това слънцестоене отбелязва началото на лятото и най-дългия ден от годината. Ранни зори. Дълги дни. Късни залези. Кратки нощи. Слънцето ще се издига високо всеки ден, пресичайки небето. Междувременно на юг от Екватора ще започне зимата.

1. Какво е слънцестоене?
Древните хора са знаели, че пътят на слънцето през небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се променят през цялата година. Те изграждат и почитат паметници, които проследяват пътя на Слънцето като Стоунхендж или пещерата „Утробата“ в Родопите.

Днес знаем, че слънцестоенето е астрономическо събитие. То е причинено от наклона на оста на Земята и движението ѝ в орбита около Слънцето. Това е така, защото Земята не обикаля нашата звезда, въртейки се с ос, перпендикулярна на равнината на орбитата ѝ. Вместо това нашето земно кълбо е наклонено по оста си с 23,44 градуса.

По време на лятното (юнско) слънцестоене Земята е разположена така, че Северният полюс е наклонен най-много към слънцето.

От Земята ще се вижда, че Слънцето грее директно над главата по обед на 23,44 градуса северно от екватора. Това става по въображаемата линия, обграждаща земното кълбо, известна като Тропик на рака – кръстена на съзвездието Рак.

Всички места на север от екватора по това време имат дни по-дълги от 12 часа. А на юг от екватора – по-кратки от 12 часа.

2. Когато Слънцето изглежда, че стои неподвижно
Терминът „слънцестоене“ идва от латинската дума „solstitium“, което означава „слънцето стои неподвижно“.

В деня на юнското слънцестоене Слънцето достига най-северното си положение, както се вижда от Земята. В този момент зенитът му не се движи на север или на юг, както през повечето други дни от годината, но стои все още над Тропика на Рака. След това обръща посоката си и отново започва да се движи на юг.

В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му по обяд в небето почти не се променя (височината се променя съгласно графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида)

Обратното се случва по време на декемврийското слънцестоене. Тогава Слънцето достига най-южното си положение на небето – Тропика на Козирога – стои неподвижно и след това обръща посоката си на север.

Преди Николай Коперник, който за първи път обяви пред света хелиоцентричната система, хората са вярвали, че Земята е неподвижна,

а Слънцето се върти около нея. Използването на думата „слънцестоене“ е спомен от онези времена.

3. Земята е по-отдалечена от Слънцето
Човек може да си помисли, че тъй като в Северното полукълбо е лято, Земята е най-близо до Слънцето през юни. Но е точно обратното. Земята всъщност е най-отдалечена от Слънцето по това време на годината.

По време на юнското слънцестоене Слънцето е на 152. 029 милиона километра от Земята. Това разстояние ще продължи да нараства до момента на преминаването на нашата планета през нейния афелий – най-отдалечената от Слънцето точка на елиптичната земна орбита. Това ще стане на 5 юли в 18:27 ч., когато Земята ще се намира на 152. 100 милиона километра от Слънцето.

Разстоянието на Земята от Слънцето има много малък ефект върху сезоните на Земята. Вместо това наклона на въртящата се ос на Земята, който е под ъгъл около 23,4 градуса, създава сезоните.

Посоката на наклона на Земята не се променя, когато Земята обикаля около Слънцето – двете полукълба сочат към една и съща посока в пространството по всяко време. Това, което се променя, тъй като Земята обикаля около Слънцето, е положението на полукълбата спрямо Слънцето – Северното полукълбо е обърнато към Слънцето по време на Юнското слънцестоене, като по този начин се случва лятото.

Южното полукълбо се накланя далеч от Слънцето и затова през това време се радва на зима.

4. Появява се по едно и също време по целия свят
Технически, юнското слънцестоене е точният момент от времето, когато Слънцето е директно над Тропика на Рака. През 2021 г. това ще се случи на 21 юни в 03:32 UTC , а по нашето местно време – на 21 юни 2020 г. в 06:32.

5. Може да бъде на 20, 21 или 22 юни
Въпреки че повечето хора смятат 21 юни за дата на юнското слънцестоене, това може да се случи по всяко време между 20 и 22 юни. На 22 юни слънцестоенето е рядко – последното слънцестоене на 22 юни UTC се е състояло през 1975 г. и няма да стане повече до 2203 г.

6. Дали слънцестоенето е първият ден на лятото?
Нито един световен орган не е определил официален ден, от който да започва всеки нов сезон, а гледната точка или традициите определят сезоните по различни начини. В метеорологията например лятото започва на 1 юни. И всеки ученик знае, че лятото започва, когато звънне последният училищен звънец.

И все пак 21 юни е може би най-широко признатият ден, в който започва лятото в Северното полукълбо и на който започва зимата в южната половина на земното кълбо. Няма нищо официално в това, но това е толкова дълготрайна традиция, че всички признаваме тази дата и очакваме по това време най-много топлина и светлина.

7. Най-ранният изгрев на годината не се случва в този ден

Най-ранният изгрев се случва дни преди лятното слънцестоене.

Въпреки че юнското слънцестоене бележи най-дългият ден в годината в Северното полукълбо, на повечето места най-ранният изгрев на годината не е на този ден. Най-ранният изгрев се случва няколко дни преди това, а най-късният залез се осъществява няколко дни след юнското слънцестоене.

В България най-ранният изгрев е на 14 юни – 15 юни. Най-късният залез е на 26 юни – 27 юни.

В Южното полукълбо, където този ден бележи зимното слънцестоене, най-ранният залез се случва няколко дни преди слънцестоенето, а най-късният изгрев настъпва няколко дни след него.

8. Обикновено не е най-горещият ден в годината
Всъщност най-горещият ден в годината в Северното полукълбо обикновено идва няколко седмици или понякога месеци след слънцестоенето. Това е така, защото е необходимо време океаните и сушата да се затоплят, което също дава възможност за по-високи температури на въздуха. Това явление се нарича забавяне/изоставане на сезоните.

В Южното полукълбо сега се наблюдава същото явление, но там забавянето на сезоните забавя най-студеното време през годината.

Юнското слънцестоене за Южното полукълбо, е зимното слънцестоене.

Най-студеното време идва там през юли и август, защото на сушата и океаните в тази част на света са нужни няколко седмици, за да отделят поетата топлина.

9. Има ли слънцестоене на други планети?
Всички планети в нашата слънчева система се въртят по наклонена ос и затова имат сезони, слънцестоене и равноденствия. Някои от тези наклони са незначителни (като на Меркурий, който е наклонен само с 2.11 градуса). Други са с наклон, близък до този на Земята (23,5 градуса) или са още по-екстремно наклонени като Уран е наклонен на 98 градуса!).

10. Да празнуваме лятото
За нас в съвременния свят слънцестоенето е време да си припомним благоговението и разбирането, с което древните хора са гледали небето. Преди около 5 000 години хората са поставили огромни камъни в кръг на в сегашната Англия и са ги подравнили с изгрева на слънцестоенето през юни.

И макар да изглежда като ден за празнуване, всъщност на този ден пътят на Слънцето спира да се движи на север в небето и дните започват да стават постепенно по-къси. Това обаче няма да се забележи веднага. Най-късият ден от годината е чак на 21 декември, когато настъпва Зимното слънцестоене.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви