Адмирал Фьодор Ушаков
Адмирал Фьодор Ушаков

През XVIII и XIX в. руснаците са имали важно предимство по море в лицето на Фьодор Ушаков. Той печели всяко морско сражение, в което участва като адмирал на руския флот. И е толкова умел в работата си, че в крайна сметка е канонизиран от Православната църква.

Постъпване във флота
Ушаков е роден на 24 февруари 1745 г. в село Бурнаково, Ярославска област. Семейството му е от дребно дворянство, а баща му е ветеран от Преображенския лейбгвардейски полк на Императорската гвардия на Руската императорска армия.

Ушаков постъпва във флота дни преди 16-ия си рожден ден. След обучението си е изпратен в Балтийско море, а за пръв път вижда действие по време на Руско-турската война през 1768-74 г. с Донската флотилия в Таганрог. Бързо показва уменията си на лидер и му е възложено да командва яхтата на Екатерина Велика, а след това е натоварен с отговорността да защитава търговските кораби в Средиземно море по време на Първата лига за неутралитет.

Втора руско-турска война
През 1787 г. започва Втората руско-турска война, тъй като Османската империя се стреми да си върне земите, които е загубила в предишния конфликт. Преди войната Фьодор е натоварен със задачата да построи докове в Херсон и военноморска база в Севастапол.

По време на Втората руско-турска война Ушаков побеждава в редица важни битки.

Първата от тях е при Фидониси, която се провежда близо до Змийския остров. След това повежда руснаците към победа по време на сраженията при Керченския проток и Тендра. Последното от сраженията става в Черно море. Постига победа и в битката при нос Калиакра – последното морско сражение през войната. Руският флот печели битката, въпреки че разполага със значително по-малко фрегати и оръдия от османците.

Ушаков е невероятно талантлив стратег, който преобръща с главата надолу традиционните методи на водене на морска война. В края на XVIII в. корабите обикновено се сражавали в така наречената „бойна линия“, като се подреждали в редица срещу врага. Въпреки че тази тактика има своите предимства, като например намаляване на вероятността от приятелски огън, тя често води до патова ситуация между еднакво мощни флоти.

Вместо това Ушаков караше корабите си да маневрират около врага, като целта беше флагманският кораб на противника. Тези кораби обикновено се появяваха на една и съща линия с останалите по-малко важните кораби, но не и за Ушаков – той държеше своя флагман настрана, докато не дойде решителния момент в битката. Това вкарва хаос у противника.

През 1798 г. е повишен в адмирал. От 43-те битки, в които служи като командир, той не губи нито един кораб и остава непобеден.

Успехът му обаче не е признат веднага. Ушаков смята, че император Александър I не му е оказал нужното уважение, и през 1807 г. подава оставка и отхвърля всички бъдещи предложения да се върне на поста си. Вместо това той се оттегля в Санаксарския манастир „Рождество Богородично“.

По-късно пише: „Благодарение на Бога, във всички гореспоменати сражения с врага и докато флотът беше под мое командване в морето, по Божия воля не беше загубен нито един кораб и нито един военнослужещ не беше пленен от врага.

 Паметник, посветен на Фьодор Ушаков, на нос Калиакра, Каварна, България. 

Фьодор Ушаков отдавна е почитана личност в Русия. Освен че редица кораби са кръстени на него, Балтийския военноморски институт в Калининград също носи неговото име. През 1944 г. Съветският съюз създава ордена „Ушаков“, който се дава на морски офицери, спечелили битки срещу по-многобройни врагове. Русия продължава да връчва отличието и след разпадането на СССР.

През август 2001 г. Руската православна църква обявява Ушаков за светец и покровител на руския военноморски флот. Празниците за него се честват на 2 октомври, 23 юли и 23 май всяка година.

chr.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви