Мостът над Черни Дрин
Мостът над Черни Дрин

Годината е 1915. Вече почти 3 месеца българските полкове триумфират по върховете и долините на Поморавието, Косово поле и Македония. Хиляди синове на народа ни намират смъртта си в битка за освобождението на поробените братя. Бити и преследвани, сръбските войски и англо-френските дивизии отстъпват пред устрема на пехота и артилерия от Първа и Втора българска армия. В края на месец ноември са освободени Битоля и Охрид. Части от отстъпващите сръбски полкове се загнездва на брега на Охридското езеро, в родния град на братя Миладинови – Струга.

На 25 ноември сърбите успяват да осуетят опита на малобройни български войски да заемат града. Освобождението на Струга е поставено като задача на две дружини от 23-ти пехотен Шипченски полк, две батареи от 18-ти артилерийски полк и две дружини от 50-ти пехотен полк. Общото командване на отряда е поето от полк. Иван Пашинов. Срещу нашите дружини са батальони от 3 сръбски пехотни полка, както и от един конен полк, общо 5000 души.

Мостът над река Черни Дрин, Струга
В късните следобедни часове на 25 ноември българите достигат до града. Той е разделен на две от река Черни Дрин, която се влива в езерото. Дълбока е над два метра и широка около 30-35 метра. Над нея има два моста, един в Струга и един при село Дъбовяни. Вторият е разрушен от сърбите, които се укрепват в западната част на града.

Сръбските командири се подготвят за упорита отбрана.

В тесните калдъръмени улици са издигнати барикади. На закрити позиции са разположени картечни гнезда, които да обстрелват с кръстосан огън района на основния мост. Край дуварите на градските кщи са разположени точни стрелци. Всеки приближил се до моста е обстрелван с прецизно насочен пехотен и картечен огън.

За превземането на Струга остава един изход – поправка на моста в града и фронтална атака. Полк. Пашинов разпорежда поставянето на картечниците на удобни позиции за стрелба. 14-та рота от Шипченци под командването на подпоручик Христо Хинов е определена да извърши атаката. Остава последната част от плана – изкарване на открита позиция на едно оръдие. То трябва с огъня си да обърка сметките на противника и да даде време на пионерите да възстановят моста. На командира на 3-та батарея от 18 артилерийски полк е предложено сам да определи кое оръдие да поеме опасната задача. Изборът му пада върху 4-то оръдие заради смелия му командир. Това е младши подофицер Георги Василев Чирпански, родом от село Голямо Дряново, Казанлъшко.

Красивото утро на 28 ноември заварва всички българи в трескава подготовка. Пехотинците са строени в околните улици, скрити от очите на сърбите. Оръдието трябва да мине по главната улица и да застане на открито под огъня на противника. Малко след 9 часа е дадена командата:

„Артилерия, при моста!“

Колелата на оръдието затракват по калдъръма на Струга, бутани от артилеристите. Посреща ги ураганен пушечен и картечен огън. В 9:28 часа 4-то оръдие е на позиция близо до изгорения мост. Сърбите и смъртта са близо. Подофицер Георги Чирпански се изправя, без да се пази и командва:

„Огън!“

Оръдието на подофицер Георги Чирпански
Оръдието на подофицер Георги Чирпански

В 9:30 часа отеква първият артилерийски изстрел. По сигнал всички български картечници и разположените пехотинци откриват огън, пригласяйки на рева на оръдието. Скоро къщите отвъд реката се покриват с дим, чуват се викове и стенания на ранените. През димната завеса се вижда как отделни фигури на сръбски войници напускат бойната линия. В един миг канонадата спира. Пионерите изскачат от укритията и се приближават до моста, носейки дъски и сковани дървени щитове. Част от моста е покрита за секунди. Отнякъде затраква сръбска картечница, куршумите свистят около шепата българи, отнасяйки живота на някои от тях.

Бесният огън на нашите артилеристи, картечари и пехотинци продължава.

Младши подофицер Георги Чирпански командва прав до оръдието.

Вперил поглед в позициите на врага отвъд реката, той отдава бързи и кратки заповеди. Не иска и да чуе призивите на командира и войниците си да се прикрие. Край него свирят куршуми, забиват се в щита на оръдието, а по лицето му не трепва и мускул. Два часа оръдието самоотвержено се бори със сръбските картечници и дава възможност на пионерите да възстановят моста.

Те правят това с цената на живота на свои бойни другари. Смъртта витае около 4-то оръдие, за няколко минути пада убит мерачът, а четирима от прислугата са ранени. Около 11:30 часа е дадена заповед за атака. От първите шест храбреци трима загиват на моста или във водите на Черни Дрин. Другите трима успяват да преминат на отсрещния бряг. След тях по моста тръгва подпоручик Христо Баев, последван от група смели Шипченци. Скоро ротата се прехвърля и се укрепява западно от реката.

Младши подофицер Георги Чирпански не доживява края на този бой

и освобождението на Струга. Два куршума го раняват смъртоносно и тялото му се свлича край оръдието. Когато боят приключва, на 29 ноември командирът на 4-то оръдие от 3-та батарея на 18-ти артилерийски полк е погребан заедно с другарите си.

Там, където води своята последна битка за обединението на българския народ.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви