Проевропейски настроените политически сили в Европейския парламент остават мнозинство, но изборите в неделя потвърдиха възхода на крайната десница в Европа.

След първите резултати веднага започнаха и преговорите за създаване на коалиции.

Големият въпрос сега остава възможен ли е съюз на различните течения в крайната десница, която може да се окаже способна да блокира ключови решения през следващите 5 години.

Най-голямата изненада в неделя обаче дойде от Франция. Президентът Еманюел Макрон разпусна Националната асамблея и обяви предсрочни избори само след 3 седмици.

ЕНП остава водещата сила и дори увеличава броя на депутатите си. Социалистите и демократите успяха да спасят досегашната си втора позиция и запазват броя депутати. Либералите отстъпват, но остават трета сила в парламента.

Много интересни и много важни са движенията, прегрупиранията и тенденциите в крайната десница, която безспорно е във възход в Европа. До този момент в Европарламента имаше две течения. По-умереното – на консерваторите и реформистите.

Не е тайна, че човекът, който взима решенията в този лагер, е премиерът на Италия Джорджа Мелони. Именно тя в момента е най-търсеният съюзник. Подава ѝ ръка лично председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, а нейната ЕНП никога досега не се коалирала с група от крайната десница.

Второто и по-крайно крило на крайната десница е „Идентичност и демокрация“. Също не е тайна, че човекът, който взима решенията там, е историческата лидерка на крайната десница във Франция Марин льо Пен.

Тя персонално изтласка партии като „Алтернатива за Германия“ или българската „Възраждане“ от възможността да влязат в редиците ѝ.

Двете крила обаче не се харесват, затова и крайната десница в Европа е разединена. Сега обаче французойката Марин льо Пен също подава ръка на италианката Джорджа Мелони. Ако този съюз стане реалност, съотношението на силите много ще се промени с уклон в дясно.

А вече има заявка за трето крило на крайната десница. „Алернатива за Германия“ и „Възраждане“ подават заявка за нова парламентарна група, след като никой не ги взима във вече съществуващите.

За да създадат нова обаче, им трябват поне 23 депутати от поне 7 държави. На теория не е невъзможно, но на практика може да се окаже сложно за изпълнение.

След шамара от крайната десница на изборите, Еманюел Макрон разпуска Националната асамблея и обявява предсрочни избори. Първият тур ще бъде само след 20 дни – на 30 юни. „Не мога да се правя, че нищо не е се случило“, заяви Макрон.

В пресцентъра в Брюксел никой не вярва. Френските журналисти също са шокирани.

„Какво му стана на Макрон, това е самоубийство! В момента крайната десница е най-силна и след две седмици ще има още по-бомбастичен резултат!“ – са коментарите в Париж.

Франция е президентска република. Крайната десница отдавна се доближава до най-важния пост и губи на последната права.

Възможно е Макрон да жертва едни парламентарни избори, за да даде власт на крайната десница на ниво премиер сега, но да спаси президентския пост за човек от неговия лагер след 3 години.

Най-възможният сценарий е т.нар. съжителство. Президентът Макрон да продължи мандата си с премиер – новата звезда на крайната десница, 28-годишния Жордан Бардела.

Решенията на Макрон обаче имат особена голяма тежест в ЕС – понякога дори без изобщо да са информирани предварително европейските му партньори.

Европа още не се беше отърсила от изненадата на Макрон, когато Москва заяви, че ще следи с особено внимание неочакваните избори във Франция.

btv.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви