Материал на журналиста Ивайло Герчев от 1995 г. разказва за „Чуждестранната светкавица или Българският Меджик“ – Васил Евтимов.

Сега Big Vas води успешно тима на  „Черноморец“, където е старши треньор.

Материалът е публикуван в Първото баскетболно списание у нас „БУБА Баскетбол“. Наскоро то бе изцяло дигитализирано и вече е достъпно напълно безплатно в BGbasket.com, напомнят от сайта.

„Списанието има общо 40 броя, излезли в един много интересен и вълнуващ период в българския и световния баскетбол: 1994-1999 г.

По този повод BGbasket.com реши да ви припомни и някои интересни статии и интервюта от списанието с баскетболни личности, които продължават да са свързани активно с любимия спорт и в наши дни.

Припомняме ви материал от 1995 г., посветен на Васил Евтимов, когато едва на 17 години той прави голямо впечатление в САЩ.

ИВАЙЛО ГЕРЧЕВ

Естествено не сме забравили големия баскетболист Илия Евтимов. Години наред той беше в основата на “Левски Спартак“ и на националния отбор, а благодарение и на неговия талант “сините” спечелиха не една и две титли.

Преди повече от 4 години и Илия тръгна на гурбет – така, както много други негови колеги. „Вятърът на промяната“ го отвя във Франция, където и досега играе във втородивизионен клуб. С него тръгна и семейството му, а синът му Васил започна да учи във френско училище. И, разбира се, да играе баскетбол.

А малкият Васко отдавна е в плен на тази магия. Когато Атанас Голомеев прекрати състезателната си дейност, даде фланелката си с №15 не на кого да е, а на Васко Евтимов от тогавашния детски тим на Левски.

Във Франция Васко заигра в училищен отбор, дръпна на височина и сега вече надхвърля 203-204 см. Годините са му само 17. От два сезона той е отвъд Океана – учи край Ню Йорк, в колежа „Лонг Айлънд Лутеран“ и играе в едноименния отбор. Играе обаче така, че шашва всички с качествата си. През 1994 г.“ЛА Лутеран“ спечели регионалната титла в своята възрастова група, а една от главните “причини“ за това бе именно Васил Евтимов.

Победата на “ЛА Лутеран“ на финала над „Норич“ със 71:53 бе окачествена като истински разгром. За последен път „Лутеранците“ са били шампиони през 1981 и 1982 г. и това са единствените им титли в клубната история. Преди година с Васко те спечелиха третото си шампионско звание.

Отзивите за 17-годишния тогава българин бяха повече от ласкави. В тима той играе като крило-център, а в борбите под кошовете е в стихията си. Именно това накара треньорът на Норич Боб Абод да каже: „Те (б.р. – „Лутеранците“) са велик тим. Какъвто и кредит на доверие да им се даде, той би бил оправдан. Играят изключителен баскетбол и на финала ние просто не намерихме вярното противодействие…“

Всички тогава са единодушни, че Васко Евтимов е показал най-силните си игри. Журналистите шеговито подхвърлят, че не са разбрали на какъв „език“ българчето е правело фантастичните си стрелби, с които е обърнало нещата: „Не знаем дали на френски, или на английски. Сигурно на български….“ Вероятно това е бил истинският баскетболен език, който в САЩ се разбира много добре от всички.

Френски Васко е научил, докато е бил със семейството си във Франция. Български си знае, а от английския изобщо не е имал понятие, преди да пристигне в САЩ. Баскетболният обаче му е като роден.

„Не са много младежите като мен, които на 12 години са сменили толкова страни – казва Васко – 12-годишен бях, когато тръгнах за Франция. На 16 вече бях в САЩ. Не е леко, но избор нямах.“

Васко избира училището “Лонг Айлънд Лутеран“, защото то е нещо като люпилня за баскетболисти. Привлича като магнит млади таланти от цял свят, а последните негови възпитаници от „голямата игра“ са Марко Балди и Бил Уелингтън.

„Васко играе абсолютно професионално – казва за него треньорът му Рон Хол. – Едно от най-добрите му качества е, че умее да вижда няколко хода напред. В него има много от чертите на Меджик Джонсън и Лари Бърд“.

„Когато тръгвах за Америка, баща ми каза, че аз имам 10% талант и са ми нужни 90% труд, за да стана играч – споделя Васко. – Той пък имал 2% талант и допълнил останалото с 98% труд“.

Бъдещите планове на Васко? „Мечтата ми е да достигна до професионалния баскетбол. Като малък гледах страшно много записи от мачове на НБА. Този баскетбол за мен е сън и мечта…“

Тази година Васко завършва училище и ще трябва да реши къде да следва. Трудно ще му бъде. Но не, за да бъде приет, а за да се спре на едно от многобройните предложения, които валят като дъжд. Първокласни баскетболни гнезда са „взели на мушка” нашето българче и му предлагат безплатно обучение срещу игра в университетския тим.

През лятото на миналата година в Торънс (Калифорния) бе щатският национален турнир на младите надежди.

Събраха се над 400 баскетболисти. Не е тайна, че калифорнийската сбирка е своеобразен „рентген“ за това, каква е младата смяна на американския баскетбол. На състезанието в Торънс присъстваха и всички колежански треньори, които с лист, молив и видеокамери „отмятаха“ своите бъдещи попълнения. Сред зрителите бяха и някои играчи.

Васко Евтимов бе избран за MVP – най полезен състезател, което е още едно доказателство за качествата му. Ето какво пише местният вестник „Крузей-дър хупс“: „Запомнете това име – Васил Евтимов, който отбеляза 27 т. за звездите от „Насау“ срещу тези от „Съфок“. „Насау“ победи със 125:91. Това момче е българче, говори 4 езика, неговият баща е професионален играч в Лион (Франция). Васил има невероятно точен пас и страхотна борба под кошовете – именно тези качества го направиха MVP. Ръцете му са толкова бързи, че е в състояние да изпрати топката мигновено точно там, където е необходимо и точно тогава, когато трябва. Той има невероятно чувство за играта“.

Вестник „Ню Йорк Амстердам Нюз“ също се изказва доста ласкаво за Васко: „Вероятно най-интересният баскетболист на турнира бе Васил Евтимов. Неговата игра възхити зрителите най вече с майсторската далечна стрелба и с точните като по конец пасове, които Васко сякаш може да прави със завързани очи“.

Отборът на Васко под името „Ривърсайд Чърч Хоукс“ стана шампион на турнира в Калифорния, а нашият сънародник попадна под номер 4 сред звездите на Изтока. Това означава, че Васил е кандидат за място сред 15-те най-добри в САЩ в неговата възрастова група.

Именно това е причина за дъжда от университетските покани. Бред Дън – помощник-треньор на шампионския тим на „Арканзас Рейзърбекс“, го иска в редиците си. Ралф Уилард от университета в Питсбърг – също. Настойчиви покани има и от „Флорида стейт“, „Кънектикът“ и университета „Маркет“ в Милуоки, чийто треньор Дан Тис пише: „Скъпи Вас, ти беше моят любимец на мачовете в Калифорния. Възхищавам се от играта ти. Твоят дрибъл, пас и стрелба ми напомнят на Меджик. Имай ни предвид в своя списък…“

Главният треньор на „Канзас сити кетс“ Одбъри е повече от сигурен, че Васко може да им помогне. Момчетата от Канзас сити са членове на Голямата десетка.

А Васко играе, и то все по-силно. Той влудява зрителите и е особено атрактивен, когато се бори под кошовете. Неговият баритон се чува силно: „Опа-а-а“. Едно момиче от Брентууд дори започна да му казва „Хей, Арни!“ Тя очевидно има предвид Арнолд Шварценегер. Отборът на Васко – шампион в клас „Б”. премина в по-горната група „А“ и продължава да е лидер. Противниковите треньори вече се плашат сериозно, когато Васко се появи по екип срещу техния тим: „Той е явление – казва наставникът на „Крузейдърс“ Ригър. – Спокойно би играл в момента в НБА или поне в Първа студентска лига…“

Всичко това никак не е малко, нали? Да те търсят от студентски супертимове, дори от университета-шампион. Какво пък, може би една от бъдещите звезди на НБА да е с българско име. И да се казва Васил Евтимов…“.

Снимка: BGbasket.com

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви