Мачу Пикчу
Мачу Пикчу

Този град наричат „изчезналият град на инките”. Той е бил построен от великият водач на древния народ Пачакутек около 1440 г. и е съществувал до 1532 г. Тогава испанците нахлули на територията на свещената империя. И точно тогава жителите му тайнствено изчезнали. И изоставили Мачу Пикчу, а той изпаднал в забрава за векове.

Повече от 400 години градът бил забравен от хората. Но през ХХ век изведнъж се възродил, превръщайки се туристическа Мека и едно от седемте чудеса на света. И все пак до сега ние не знаем за него почти нищо…

Зимната резиденция на императора
Мачу Пикчу от езика на инките се превежда като „старият връх”. Но самият град е трудно да се нарече стар. По-скоро това е последният град, създаден от индианците на Южна Америка преди идването на испанците. Според най-разпространената версия, той е построен от великия владетел на инките Пачакутек като негова зимна резиденция. Но не минал и век и испанците завладели империята му. Въпреки че те така и не се добрали до града, всички негови жители напуснали крепостта. И изчезнали в джунглите завинаги.

Какво точно представлява Мачу Пикчу?

Той е разположен на върха на планинския хребет над река Урубамба, на територията на Перу. Намира се само на 120 км от Куско, древната столица на инките. Освен това тези два града са свързани с добър път, павиран с каменни плочи, минаващ през джунглата и през планински проходи.

Инките имали много пътища. Те пресичали цялата империя и общата им дължина била приблизително 40 000 км. Инките не познавали колелото и на много места пътищата представляват безкрайни стълбища, по които е удобно да се върви пеша.

Надморската височина на Мачу Пикчу е 2057 метра. Съвременните туристи не се чувстват там много комфортно. Но древните жители на Андите били свикнали с планините. А и разположената точно под небето резиденция на владетеля, на светския и религиозен елит подчертавали и техния върховен статус. А разреденият, но пълен с кислород въздух, водата от ледниците и всички останали преимущества на планините спомагали за дълголетието им. И, съгласно малкото достигнали до нас легенди, жителите на Мачу Пикчу живеели дълго, особено духовният и светски елит.

Ориентиране в района
Благодарение на това, че градът е оцелял приблизително в първоначалния си вид (в сравнение с други градове, създадени от индианците в Южна Америка – тях испанците ги изтривали от лицето на Земята), изследователите лесно разбрали планировката му. Мачу Пикчу и във времето на разцвета си бил много малко населено място. Имал само около 200 сгради, разделени на няколко квартала.

В него живеели 1000-1500 човека и то, когато владетелят пребивавал там. През лятото в него оставали около 200 жители.

В Югоизточния край на града имало две масивни конструкции – полукръгла кула и прилежащата ѝ постройка. Перуанците наричат този комплекс Ел-Тореон („бастион”), но той е служел по-скоро не за отбрана. Кулата е построена около скала, служеща за олтар. Избените ѝ помещения водят до подземни пещери и таен проход, водещ до дома на принцесата – дъщеря на владетеля. От върха на кулата се открива чудесна гледка. И, според легендата, принцесата идвала тук, за да се любува на бащините владения.

Близо до Ел-Тореон е разположен дворцовият квартал. Там е живял владетелят със семейството си и приближените придворни. Това личи от внимателното планиране, обработените камъни и украсените стени на сградите. В спартанските високопланински условия това не е било възможно за всеки.

На запад се намира главният храм и религиозният квартал. До тях е бил и жилищният квартал. Той е бил съставен от двуетажни къщи. Между тях е имало тесни улички, преминаващи в изкачващи се по терасите стълби. Понякога уличките са задънени, а по-често завършват на ръба на стръмни скали. Гражданите са живеели доста притеснено, но са имали някои привилегии в сравнение с населението на империята. Във всеки случай Мачу Пикчу в съзнанието на инките бил „град-мечта за избрани”.

За център на града служи Свещеният площад.

В северния му край е тристенно здание, изградено от грамадни гранитни плочи, с височина – над човешки ръст. Според летописите, така владетелят на инките решил да отбележи мястото на раждането си. Оттук, преминавайки от тераса на тераса, много трудно се достига върха на скалите. Там лежи голям многоъгълен камък – интиуатана, или „място, където е завързано слънцето”. Изследователите предполагат, че инките символично привързвали слънцето, за да не избяга то по времето на зимното слънцестоене. Как е изглеждал този обряд за привързване на светилото е трудно да се каже.

Ако се вярва на далечното ехо от древните ритуали, съхранено до днес, по сянката на интиуатана са определяни много неща. Например: времето за начало на религиозни и стопански събития, предсказвало се бъдещето, вземали се решения. В дните на лятно и зимно слънцестоене камъкът е украсяван и поръдван със свещени течности, за да се умилостивят боговете и съдбата. След това се устройвали няколкодневни празници.

Случайното Елдорадо
Всъщност, нищо, освен планировката на града и няколко неясни споменавания в хрониките, не знаем на Мачу Пикчу. Не знаем и защо всичките му жители са го изоставили, напускайки домовете си. И защо за почти 400 години не са го открили и конквистадорите, и златотърсачите, и перуанските власти. Както и да е, загубеният град е открит от американец. Това бил

професорът от Йейлския университет Хайръм Бингъйм (Трети), а датата била 24 юли 1911 г.

Хайръм Бингъм Трети
Хайръм Бингъм Трети

Той просто тръгнал по един обрасъл каменен път през джунглата. И той го довел до легендарния Мачу Пикчу.

Дали е било точно така, или това е една по-нова легенда, няма как да узнаем. Това, което със сигурност знаем е, че легендарният град не е разкрил до днес практически нито една своя тайна. А легендарните му съкровища вероятно са изчезнали завинаги…

Така или иначе Мачу Пикчу се е превърнал в гордост не само за Перу, но и за цяла Южна Америка. И уверено заема място сред новите седем чудеса на света.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви