На 30 май, четвъртък, от 19:00 ч. в КЦ „Морско казино“ – Бургас, в зала „Георги Баев“, ще бъде изнесена публична лекция на тема „Славянските азбуки – между България и Византия“.

Гост-лектор ще бъде дин. Димо Чешмеджиев – професор в Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Проф. Чешмеджиев е световно признат учен, изнасял лекции в Сорбоната в Париж, Лисабон, Рим, Киев, Краков, Венеция. Той е тесен специалист по въпросите за светите братя Кирил и Методий и техните ученици, както и със средновековните владетелски култове.

Настоящата тема е свързана с един изключително важен, но и доста политизиран напоследък въпрос – този за славянските азбуки. Затова даваме дума на най-големите специалисти по темата, за да получим максимално обективна информация.

Първата славянска азбука е създадена във Византия, от двама византийци, независимо от етническия им произход, за целите на византийската политика. Ясно свидетелство за това е знаменитото място в гл. ХІV на Пространното житие на Константин-Кирил Философ (ЖК).

В днешно време (почти) никой вече не се съмнява, че първата славянска азбука е глаголицата, създадена заради т. нар. Моравска мисия. В този начален етап от развитие на първата славянска азбука, България няма отношение към нея. Към 862/863 г., когато се създава глаголицата, тя все още е езическа държава и няма нужда от азбука.

Глаголицата се появява в България след разгрома на византийската мисия в Моравия. Тогава в България пристигат някои от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий по Дунав до Белград, а останалите през Венеция. В България, учениците на Кирил и Методий са приети радушно от българския владетел Борис І.

Създадени са два големи просветителски и книжовни центъра – в Североизточна и в Югозападна България, носеща тогава българското име Кутмичевица (дн. република Северна Македония и Южна Албания).

Просветителската и книжовна дейност е съсредоточена главно в различни манастири и църкви – в Плиска, Преслав, Равна, Черноглавци, Варна, Охрид и край него, Белград (дн. Берат, Албания), Главиница, Брегалница. Като проповедник в Югозападна България е изпратен Климент. В Североизточна България тази длъжност изпълнява Наум. След като през 893 г. Климент е ръкоположен за епископ, на неговото място като проповедник и учител е назначен Наум.

Климент подготвя около 3500 души за духовници, които след 893 г., когато се сменя литургичния език в България, ще заемат своите свещенически длъжности в многобройните църкви.

В процеса на въвеждане на славянската литургия в Българската църква, в България се създава и нова славянска азбука, наречена по-късно на името на Константин-Кирил Философ – кирилица. Според класическата историография, това е направил Климент Охридски.

В същото време, вече не може да се поддържа идеята, че глаголицата се разпространява главно в югозападните предели на Българската държава, а кирилицата – в Северозападна България.

Епиграфският материал категорично опровергава мнението, че глаголицата не е била позната в Североизточна България, че е била разпространена единствено в югозападните области, което е една несъмнено политическа теза!

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви