Историкът д-р Атанас Орачев /в средата/
Историкът д-р Атанас Орачев /в средата/

Сдружение „Православен зов“ и неговия председател Атанас Орачев разпространиха до медиите обръщение – призив, което ще бъде изпратено и до членовете на Светия синод. Повод за него са действията от последните седмици на част от митрополитите и опитите на определени духовници и външни фактори да се върви към разкол в Българската Православна църква – Българска Патриаршия!

„Нашето общество все още помни първия разкол в БПЦ и смятаме, че той не трябва да се повтаря! Затова обаче е необходимо да бъдат взети конкретни мерки!“, поясняват от „Православен зов“.

Ето и обръщението, без редакторска намеса:

До Негово Високопреосвещенство
Врачански митрополит Григорий,
наместник-председател на Светия Синод
на Българската православна църква
Българска Патриаршия и
Техни Високопреосвещенства,
митрополитите членовете на Светия Синод
на БПЦ – БП

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е – ПРИЗИВ
от сдружение „Православен зов“

Христос Воскресе!

Възлюблени в Господа Ваши Високопреосвещенства, ние членовете на сдружение „Православен зов“, се обръщаме към Вас, за да изразим своето становище голяма тревога по повод процесите, които текат в Българската Православна църква – Българска Патриаршия от няколко месеца, не без участието на част от митрополитите – членове на Светия синод.

Силно сме притеснени от опитите за разкол в БПЦ, които някои архиереи, не без намесата на външни фактори, се опитват да наложат. Първите думи като внушение за разкол бяха произнесени на 26-ти февруари от ставрофорен икономи Евгений Янакиев – предстоятел на храм „Свети Димитър“ в Сливен. Той се опита да обвини своите събратя – свещеници от Сливенска епархия в такива действия, само защото те, заедно с миряни и епархийски избиратели, се обявиха против решенията на Светия Синод от 24-ти февруари, с които касираха изборите за Сливенски митрополит и приеха противоуставна Синодална наредба. Чрез нея те искаха само те – владиците, да имат правото да избират митрополити, за да изключат от избора епархийските избиратели (и свещеници, и миряни).

Българското общество все още помни опитът да се внесе разкол в Българската Православна църква – Българска патриаршия, който води началото си от 1988 година, когато във Велико Търново под ръководството на йеромонах Христофор Събев е учреден Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Събитията ескалират, когато след промените през 1989 година той прави опити да регистрира нов Синод. През следващите няколко години, не без подкрепата на СДС, в която се влива и създадения от Христофор Събев съюз, се стига до запор на сметките на Светия синод, до окупиране на [и бива окупирана] Синодната палата. Ръкополагани са свещеници от страна на т.нар. Алтернативен синод. Настъпва разделение в храмове и епархии.

На 18-ти май 1992 година шест от 13 митрополити от БПЦ – Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски излизат със следното изявление: „Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор за патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Светия синод, който да поеме председателството на Светия синод“. За алтернативен патриарх е избран Пимен Неврокопски.

Процесите в църквата продължават с десетилетие. За да се стигне до помирение и връщане на разколници – митрополити и свещеници, към Светия синод. Краят на разкола се слага през 2010 година.

14 години по-късно думата „разкол“ отново се опитва да „превземе“ обществото. И тя е провокирана от действията на трима митрополити – Пловдивски Николай, Старозагорски Киприан и Доростолски Яков, които съслужиха заедно с епископи от ПЦУ в църквата „Свети Стефан“ в Истанбул, известна още като Желязната църква по покана на Константинополския патриарх Вартоломей. В съслужението са взели участие и Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Смолянският епископ Висарион – втори викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Харалампий Ничев – клирик на Вселенската патриаршия, архимандрит Максим, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Тодор от Старозагорска митрополия, свещеноиконом Василий Кашоров, митрополитският протодякон Илиян Александров и протодякон Димитър Куманов.

Действия в разкол извършва и Сливенският митрополит Арсений още като Знеполски епископ – първи викарен епископ на митрополит Николай. Той е направил няколко противоканонични съслужения, заедно с митрополит Николай и с бившия игумен Петър Еремеев, низвергнат от свещен сан по 25 Апостолско правило с указ на руския патриарх от 11.03.2024 г., който е утвърдил решението на църковния съд на Московска епархия на Руската православна църква. Въпросните съслужения се случват в пределите на Пловдивска епархия на следните дати: 20.04.2024г. (Акатистна събота), 28.04.2024г. (Вход Господен в Йерусалим), 02.05.2024г. (Велики Четвъртък), 03.05.2024 г. (Велики Петък), 05.05.2024 г. (Второ Възкресение) и 09.05.2024г. (Светли Четвъртък).

Имайки предвид тези съслужения на епископ Арсений с низвергнатият от сан от Руската православна църква, бивш игумен Петер Еремеев, заявяваме, че той подлежи на църковен съд и низвержение по 10 Апостолско правило: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен“. Така е записано и в 4 правило на Антиохийския Събор]: „Ако епископ, когото събор е низвергнал от сан или презвитер, или дякон, низвергнат от епископ, дръзне да извърши някоя свещена служба, свойствена на предишния му чин – такъв по никой начин не може да има надежда нито да бъде възстановен в бившия си чин от друг събор, нито да бъде допуснат да представлява доказателства за свое оправдание.

При това трябва да бъдат отлъчени от църквата и всички ония, които се събират с него, а още повече, когато, знаейки за произнесеното срещу гореспоменатите осъждане, дръзнат да общуват с тях“. А така също и в 9 правило на Картагенския Събор: „Ако някой епископ или презвитер приеме в общение заслужено низвергнат от църквата за извършени престъпления, нека и сам той попадне под същото наказание заедно с ония, които се отклоняват от каноническото осъждане от епископа си“.

Следователно, извършеното съслужение с низвергнат от страна на епископ Арсений, представлява непослушание към Църквата и се явява пряко нарушение на духа на съборността, тъй като Светия синод не е приемал в общение низвергнатия клирик на РПЦ и не е разрешавал той да съслужи с български свещенослужители.

Всички тези действия на посочените по-горе митрополити и епископи през последните седмици доведоха и до протестите срещу избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит. Той бе съпроводен и с виковете „Недостоен“, с които той бе посрещнат на входа на катедралния храм „Свети Александър Невски“ и съпроводен до Синодалната палата малко след като 7 от 12-ти митрополити гласуваха „за“ избора му.

За първи път в най-новата история на БПЦ новоизбран митрополит се посреща с викове, плакати и се прибягва до намесата на полицията, която да го защити от недоволството на миряни и свещеници. То беше предизвикано тъкмо от начина, по който Арсений бе избран за нов митрополит.

Напомняме, че всичко започна, след като беше касиран първия редовно и канонично проведен епархийски избор на 18-ти февруари 2024 г., според думите на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан – наместник на овдовелия Сливенски престол епархийски избор. Тогава бяха избрани двама достоизбираеми епископи – Агатополския Иеротей с 26 гласа и Константийски Михаил с 22 гласа, за да се наложи три месеца по-късно Знеполският Арсений за Сливенски митрополит резонно. Именно това събуди крайното огорчение, а и гнева на миряните, не само от Сливенската епархия.

С действията си преобладаващата част от членовете на Светия синод показаха, че няма да се вслушат в гласа на миряните и на свещениците и ще налагат само и единствено по своя воля решенията си! Те обаче няма как да водят до братска любов и примирение!

Напротив – съслужението на митрополитите и епископите с разколници от ПЦУ, не без намесата на външни сили и в частност на патриарх Вартоломей, по чиято покана стана това съслужение в Желязната църква в Истанбул, надигат сред духовници, свещеници и миряни все по-често вълна на недоволство. Изрича се термина разкол, който обаче се предизвиква от членове на Синода, а не от свещеници, както гласят безпочвените обвинения на свещеник Евгений Янакиев.

Не бихме желали БПЦ-БП да участва в целенасоченото действие да се заобикалят, а сетне да се отхвърлят на църковните канони, както и да се признават „де факто“ някои нови еклезиологически ереси. Според нас, те несъмнено произтичат от влиянията на силните на деня и от всемогъщите светоуправници на този свят.

Бихме желали да призовем както архиереите, така и свещениците и миряните да се придържат към заветите на нашия достопочитан бивш Сливенски архиерей Йоаникий. Той ни завеща първо, да не влизаме в общение с никакви разколници (било то наши или от други православни църкви). И второ, да не смятаме за право правящ архиерей, който приема и одобрява еднополовите бракове и джендърната идеология. Молим се на Бога да ни опази от тези бичове на най-новото време и да не се осъществят те и в нашата родна православна църква, и в нашето Отечество.

Блаженопочившият митрополит Йоаникий преди да завърши своя земен път прозорливо предупреждаваше, че украинския разкол ще застигне БПЦ и завеща на своите духовни чеда строго да съблюдават каноните и тяхното отстояване дори до смърт, както повелява епископският обет: „Завинаги ще остана верен на Светата Майка Църквата и при никакви обстоятелства няма да встъпя в църковно общение с разколници и отстъпници от светата Православна вяра. … При това обещавам, че няма нищо да върша по принуда, макар и от силните на деня или от множество народ, ако и със смърт да ме застрашават, когато ми заповядат да сторя нещо, противно на божествените и свещени правила“, Приснопаметният митрополит Йоаникий, като възприемник на архиерейската чистота, строго съблюдаваше в неговата епархия да не бъдат допускани представители на разколническата ПЦУ дори и на ниво миряни, за което беше издал и изпратил изрично Окръжно писмо още през 2019 г.

Във връзка с горе изложението, ние от сдружение „Православен зов“ се обръщаме с призив към Вас – нашите архиереи, да не допускате разкол в Българската Православна църква, да се покаете за стореното, за да се възцари отново мира в родната ни Църква.

Крайно време е мълчанието на Светия синод по отношение на действията на част от митрополитите да бъде нарушено, а Уставът на БПЦ – БП да бъде спазван, така както е приет, а не с измислени правила и рестрикции в угода на малцината, които би трябвало да са пример на православните християни.

Ние сме за единството на Българската православна църква и против опитите за нейния повторен разкол!

Ние смятаме, че да се вкарва грубата политика в нашите църковни дела, е дяволско начинание!

Ние не сме „мюрето“ за нечисти политически сметки и сатанински начинания както от „Запад“, така и от „Изток“.

Христос Воскресе! Во истину Воскресе!

Атанас Орачев – председател
на сдружение „Православен зов“

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви