Адолф Хитлер
Адолф Хитлер

Почти 80 г. отминаха от 30 април 1945 г. Известно е, че най-горчивите истини на историята често стават очевидни след като се сменят поколенията. Когато наследниците на очевидците от онези дни се вълнуват повече от своето настояще, отколкото от миналото. Във време на тероризъм, война и несигурност за бъдещето скандално ли ще е да се приеме една друга възможна истина. Тази, че Хитлер е избягал от Германия и е починал чак през 1962 г. За да се случи такова приемане, е нужно задълбочено разследване и съгласуваност между много страни. Главните от тях са: Германия, Аржентина, Великобритания, Русия, САЩ. Въпросът обаче не е дали науката има готовност за такова разследване. Въпросът е: имаме ли нужда да разследваме бягството на Хитлер? Поемаме риска да хвърлим камък в блатото…

Началото на края
На 28 април 1945 г. в бензиностанция на Пиацале Лорето в Милано се полюляват обезобразените трупове на мъж и жена. Предния ден италианският диктатор Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са разстреляни. Фюрерът знае това и вече предполага каква ще е съдбата му – надали съюзниците биха рискували със съдебен процес, особено при толкова негови последователи и все още жива идеология. Какво по-удобно от едно тяло, което да се излага за посмешище като символ на рухналия Трети райх? В същото време в Берлин се водят ожесточени сражения и съветските войски напредват към бункера на Хитлер, който той обитава от февруари същата година. Всичко е безвъзвратно загубено…

На 29 срещу 30 април Хитлер диктува на своята секретарка предсмъртното си писмо,

а на 30 април приема отрова и се прострелва. Капсула с отрова сдъвква и Ева Хитлер – часове преди това Ева Браун и Хитлер са сключили брак. Труповете им са увити в одеяла и са изгорени в дупка от снаряд в двора на Райхсканцеларията до бункера от заместника на Хитлер Мартин Борман и министъра на народното просвещение и пропагандата Гьобелс. Двете обгорени тела, както и тези на цялото семейство на Гьобелс (той се самоубива заедно с жена си, след като отравят шестте си деца) са намерени на 2 май от руски войници. Там е и трупът на куче, за което се смята, че е Блонди – немската овчарка на Хитлер. Това е накратко официалната версия за смъртта на Хитлер, която се изучава и до днес във всички учебници. Историята обаче не е добре документирана и повдига въпроси, на които не могат да се дадат еднозначни отговори.

„Черепът е 100% женски”
Съветската служба за борба с шпионите (СМЕРШ) бързо отмъква телата извън Берлин за аутопсия. Резултатите показват недвусмислено наличието на отрова. Част от челюстта на Хитлер пътува за Москва, а по-късно – през 1946 г., там е пренесена и част от черепа с дупката от куршум. Двете ценни реликви са складирани в секретните архиви на СССР. Другите останки няколкократно са изравяни за допълнителни аутопсии. Впоследствие костите са заровени в Магдебург (бивша ГДР), но през 1970 г. шефът на КГБ Юрий Андропов с разрешението на главния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев заповядва тяхното унищожаване. Те са изгорени, а пепелта е разпръсната в приток на река Елба. През 2000 г. при честването на 55 години от победата над Германия Руският държавен архив организира изложбата „Залезът на Третия райх“ с уникални реликви от архивите на КГБ – картини, униформи на Хитлер. Там са и частите от челюстта и черепа му с дупка от куршум.

Научен екип от САЩ получава достъп до черепа и го идентифицира като… „100% женски“. Може да се допусне, че това е черепът на Ева Браун, но е известно, че тя не се е застреляла…

Сталин: „Хитлер избяга”
И така – нека се върнем в дните след капитулацията на Германия. На 17 юли 1945 г. по време на Потсдамската конференция Сталин заявява, че не вярва в смъртта на Хитлер и че най-вероятно той е избягал в Испания или Аржентина. Същото твърди и съветският генерал Жуков: „Не открихме труп, който да е на Хитлер.“ По-късно генерал Айзенхауер обявява, че „нямаме нито едно категорично доказателство за смъртта на Хитлер“. Същите съмнения се изказват и от високопоставени американски военни и разузнавачи. Тук един от въпросите е дали Сталин не се е опитвал да заблуди всички чрез това свое изказване. На 29 април по лично негово настояване към Трета армия е създадено специално подразделение на СМЕРШ, което има за задача да открие Адолф Хитлер. Всички оцелели и пленени германци от бункера са измъчвани и разпитвани относно Хитлер и неговите последни часове. Свидетелства за смъртта му дават много от присъстващите, включително личният му шофьор Ерих Кемпка, персоналният му адютант Ото Гюнше, секретарката му Траудл Юнге и др.

Жив или мъртъв
До последните си дни командващият охраната му Рохус Миш твърди, че след като разбрал за Мусолини, Хитлер поискал тялото му да бъде изгорено, за да не бъде опозорен след смъртта си. В онзи ден той чул как Хитлер се сбогувал с всички, включително с Мартин Борман. После имало изстрели и накрая го видял мъртъв.
Но има и друга история. Тя е в изказвания на Сталин, въз основа на разпитите на оцелелите в бункера, на американски военни, разсекретени преди години архиви на ФБР. Както и – в някои свидетелски показания, че Хитлер е бил видян жив в Аржентина. Те, дават плодородна почва за много теории и анализи. Една от най-правдопоподобните конспиративни теории е тази на военния историк Саймън Дънстън и британския журналист Джерард Уилямс. В основата лежи идеята, че

обитателите на бункера през последните дни са виждали жив (а после и мъртъв) не Хитлер, а негов двойник.

За този театър са виновни двама души. Те са: Мартин Борман, и Хитлеровият двойник Густав Вебер.

Бягството на Хитлер
Още на 28 април Ева Браун, Хитлер и няколко бойци от SS се спускат в подземния тунел на бункера и тръгват към берлинското метро. После, под огъня на съветската артилерия, двамата и техният ескорт влизат в два танка „Тигър II“, които ги откарват на пистата „Хоенцолендарм“. Там бегълците се прехвърлят на самолет и отлитат за летище „Тьондер“ (бивша база за цепелини на Германия) в Дания. Качват се на борда на друг самолет и отлитат за базата на „Луфтвафе“ в Травемюнде, на Балтийско море. Оттам със самолет Ju 252 отлитат за Реус, близо до Барселона. Следва полетът до Фуертевентура – остров от архипелага на Канарските острови. Цялата тази сложна логистична операция е предварително подготвена от Мартин Борман. Той има не само интелекта и организаторския размах, за да го извърши, но и безкрайните ресурси на Третия райх. Това обаче далеч не е всичко. С подводница U-518 бегълците плават до бреговете на Аржентина, разстояние от близо 8500 км.

В края на юли 1945 г. подводницата пристига в Некочеа. След слизането на пътниците тя е потопена далеч от брега. После бегълците летят към имението Сан Рамон, недалеч от град Сан Карлос де Барилоче. През 1945 г. този район е напълно контролиран от нацистите. Те през годините на войната създават стотици фирми, купуват земи и строят десетки имения. Това става благодарение на близки връзки с профашисткото аржентинско правителство и с генерала и бъдещ президент Хуан Перон.

От голяма полза са и милиардите във валута и тоновете нацистко злато.

Отровените двойници
Какво обаче става в бункера на 30 април? По-правилният въпрос би бил какво наистина се случва два дни по-рано – на 28 април? Мартин Борман вкарва в бункера двойника на Хитлер – Густав Вебер, и двойничката на Ева Браун. Густав Вебер често замества Хитлер особено след провалилия се атентат срещу фюрера на 20 юли 1944 г. За дубльорката на Ева Браун не се знае много – предполага се, че е избрана от „люпилнята“ за актриси на Гьобелс. С двойник се сдобива и кучето Блонди – така историята би трябвало да получи повече достоверност. Двойниците играят перфектно своята роля до следобеда на 30 април, когато са отровени и застреляни най-вероятно от шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Отровено е и кучето двойник на Блонди.

Живот след смъртта

След няколко месеца в имението Сан Рамон за резиденция на Хитлер и Ева Браун е избрана Иналко –на 90 км на аржентино-чилийската граница. До нея тогава се стига лесно само с лодка или хидроплан. Това е и главната резиденция на Хитлер, която наподобява тази в Алпите – Бергхоф. Тук той и Ева живеят до края на 1955 г. Появяват се спомени на свидетели, които са виждали Хитлер (вече без емблематичните му мустаци) по време на спорадичните му излизания от резиденцията.

Падането от власт на Хуан Перон през 1955 г. принуждава Хитлер (вече е с доста разклатено здраве) да напусне резиденцията и да се премести в Патагония – забутаното имение „Ла Клара“.

Според изследователите Джерард Уилямс и Саймън Дънстън Ева напуска Хитлер през 1954 г.

Тя заминава в град на около 400 км от Сан Карлос де Барилоче. Хитлер остава сам с личния си лекар д-р Ото Леман и един бивш младши офицер. По предполагаеми писма на доктора Хитлер умира на 72 г. през февруари 1962 г. – самотен и измъчван от кошмари.

За някои това са пълни глупости
И все пак…

Колкото и невероятно да звучи целият сложен план по бягството, той е напълно възможен и осъществим дори в края на една загиваща, но все още притежаваща огромни ресурси империя. Планът е бил замислен години предварително, като би бил неосъществим без жертвата на двойниците. Използването им прилича на сценарий от нискобюджетна драма, но именно действителността ражда всички сценарии, дори онези, които ни се струват нелепи.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви