Хара-Хото
Хара-Хото

Според една от монголските легенди, във времената, когато на мястото на пустинята Гоби се плискали водите на топло море, на живописния му бряг бил построен от първите богове богат и прекрасен град. В него живеели мъдреци и търговци, храбри воини и сръчни майстори. Хара-Хото – така се казвал легендарния древен град, за гибелта на когото разказва друго древно предание.

В него се казва, че последният владетел на града – героят Хара-цзян-цзюн искайки да отнеме престола на китайския император, му обявил война. Но, губейки редица битки, героят бил принуден да се скрие зад непристъпните стени на града. Императорът не можел да превземе града с пристъп. Затова заповядал да отклонят от Хара-Хото руслото на реката Енцин-Хол. И така да лиши защитниците от вода.

Виждайки че градът и жителите му са обречени, Хара-цзян-цзюн скрил несметните си съкровища на тайно място, убил жената и децата си и дал решаваща битка. В нея той бил убит. Нахлулите в крепостта китайски войски убили жителите и разрушили града.

За мъртвия, заровен в пясъците на пустинята Гоби град, отдавна било известно на руските пътешественици, учени и изследователи. В 1907 г. известният руски изследовател Петър Козлов организирал експедиция и се отправил в Монголия. След няколкоседмично неуспешно търсене Козлов успял да получи подкрепа от княз на местно племе. И с помощта на водачи на 19 март 1907 г. пристигнала в мъртвия град, разположен на река Енцин-Хол.

Водачът, на име Бат, предал на Козлов инструкциите на княза. Според тях, на чужденците се забранявало да въвеждат в разрушения град товарни животни, да палят огньове и да се хранят между градските стени.

Не се разрешавало в Хара-Хото и да влизат жени.

Тези забрани се обяснявали с това, че нарушението им може да разгневи духовете-основатели на древния град. В потвърждение на това поверие Бат разказал на руснаците една история. Преди един век, търсейки изгубени коне, в града случайно се залутала местна жена. Сред разрушените къщи тя открила няколко наниза с едри перли. Още с излизането си от града жената попаднала в страшна пясъчна буря…

След няколко дни полузасипаният ѝ с пясък труп, със стиснати в ръцете нанизи от перли, бил открит от минаващ оттам керван.

Князът също пожелал, ако изследователите намерят съкровищата на Хара-цзян-цзюн, да му ги предадат.

Безценните находки
Пред очите на пътешествениците се появили високи крепостни стени, почти напълно погълнати от пясъците. До западната стена се издигали два мавзолея (субургани), единият от които бил напълно разрушен. Още един добре запазен мавзолей бил зад крепостните стени. Точно в него изследователите се натъкнали на удивителни и безценни, от историческа гледна точка, находки. Вътре в мавзолея учените открили най-редки образци на будистката иконопис, рисувани с цветни бои на копринени платна, много метални и дървени статуетки.

Особено ценна била намерената библиотека – повече от 2000 добре съхранили се книги и свитъци.

В центъра на мавзолея на каменен постамент, от който се издигал метален стълб, лице в лице били разположени 20 глинени фигури. Височината им била колкото нормален човешки ръст. До всяка от фигурите имало подредени стотици ръкописни страници. В далечния ъгъл учените се натъкнали на добре съхранен скелет, в седнало положение. Изследователите предположили, че скелетът най-вероятно принадлежи на духовното лице, за което е издигнат този мавзолей.

"Обсерваторията" на Хара-Хото
„Обсерваторията“ на Хара-Хото

Много любопитни и загадъчни открития очаквали членовете на експедицията и в самия град. В центъра му учените разчистили от пясъка странна постройка – кръгло, високо около 2,5 метра каменно съоръжение. Приличала на гигантска пита сирене. На горната ѝ част изследователите се натъкнали на неразбираеми клинописни знаци, различни от тези в ръкописите. И, очевидни, принадлежащи на много по-ранна епоха. А също така – на загадъчни концентрични кръгове, спирали и сплетени в причудлива паяжина линии. Всичко това било издълбано в здрав камък. По предположение на учените, древната постройка е служила като обсерватория на жителите на града. А също и като свещено място, където древните жреци са принасяли в жертва дарове на своите богове.

Още едно любопитно откритие очаквало руските изследователи в едно от полуразрушените здания. След внимателно разчистване пред изумените им очи изникнали добре съхранени фрагменти от стенна живопис.

В нея, покрай лицата на светиите, присъствали изображения на странни същества.

Това били двуглави птици, риби с човешки глави, застрашителни на вид дракони. Редом с тези митични същества имало миниатюрни човешки фигурки.

Хара-Хото преоткрива своите тайни
В средата на лятото на 1907 г. монголските власти наредили на Козлов да спре разкопките и да напусне страната. Мотивите били жалби от местното население и администрацията, че чужденците оскверняват с присъствието си „Забранения град”. По стечение на обстоятелствата през времето на разкопките на експедицията в тези крайща настанала небивала суша. В добавка централните части на Монголия били разтърсени от мощни земетресения. Това било разтълкувано от старейшините на племената като знак за това, че могъщите духове са недоволни от присъствието на друговерците.

Въпреки препятствията, причинени от властите, Козлов успял да изпрати много от намерените експонати и ръкописи в Географското дружество на Санкт-Петербург. В библиотеката на мъртвия град бил открит речник на езика „си-ся” на тангутите, живеещи някога в в държавата със столица Хара-Хото. Благодарение на това експертите и учените успели да разшифроват повечето намерени ръкописи.

В част от свитъците имало всякакви рецепти и лекарства, помагащи за лечението на хора и добитък. В намерените книги имало летописни хроники.

От тях станало ясно, че през 1226-1227 г. тангутската държава била разгромена от войските на Чингис хан и влязла в състава на великата монголска държава.

Но част от документите така и не били разшифровани. Те били написани на неизвестен език. В една от версиите на учените на загадъчните текстове древни жреци шифровали някои магически текстове, забранени за познание от простосмъртните. В друга – тези текстове са единствените материални свидетелства за загадъчната цивилизация, създала град Хара-Хото.

Великият мислител и изследовател на Азия Николай Рьорих, запознавайки се с артефактите, намерени в мъртвия град, записал в дневника си: „Спомням си едно прекрасно изображение на женска глава. Ако такива хора са живели в градовете на пустинята, то колко далече са били тези места от примитивното!”

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви