Снимката е илюстративна
Снимката е илюстративна

25,4% взема ГЕРБ на изборите за следващо Народно събрание. Тя води убедително пред ПП-ДБ. Те събират 17,5%. В равни позиции при старта на кампанията са ДПС и Възраждане“. Те съответно имат по 14,9 и 14,6 на сто. Около 8,5% се движи БСП, а ИТН – около 5,2%. Новите играчи засега остават под чертата. Първа сред тях е „Солидарна България“ с 2,6%. „Синя България“ е на гърба ѝ с 2,5 на сто, „Левицата“ събира 1,9%, а 1,3% са за „Български възход“. Това сочат данните от социологическото проучване на „Алфа рисърч“. То показва и сериозно разпръснато ветрило и конкуренция вляво.

Настоящото изследване е проведено в периода 25 април – 2 май 2024г. от „Алфа Рисърч“, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Големият губещ на евровота ще бъде БСП, която няма да има сегашните петима депутати, а

римейк в броя на депутатите ще успеят да направят само ГЕРБ-СДС и ДПС, се вижда от проучването.

„Възраждане“ имат потенциал за трима евродепутати. Тъй като прагът за ЕП е по-висок от този за НС, 5,88%, то други формации не се очертава да го прескочат засега, според данните на агенцията.

Кампания на малките разлики, която обаче има потенциал да доведе до по-съществени промени в цялостния политически пейзаж – такава е обобщената картина, която очертава традиционното национално представително проучване на Алфа Рисърч за електоралните нагласи на старта на предизборната кампания.

Избирателна активност
С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства. Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн.600 хил. – 2 млн.650 хил. души. Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000. Имайки предвид обаче негативната обществена енергия, която политическите скандали произведоха през последните месеци, е трудно да се очаква висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус.

Интересна е ситуацията с европейските избори. Вотът за тях се очертава като по-слаб в сравнение с националния

(около 35%, или към 2 300 000 души), но по-висок от този през 2019г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 граждани. Разликата се дължи на факта, че при съвпадението на двата вида избори националният вот „тегли“ нагоре и европейския. Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън ЕС, които обаче могат да гласуват за българско Народно събрание. Което означава, че по всяка вероятност ще има от 3 до 5 на сто разлика между активността на двата избора.

Вот за Народно събрание
ГЕРБ-СДС влизат в надпреварата като фаворити с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват. Избирателите им се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите. Относително равномерно представени са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София. Очевидно, участието както на Борисов, така и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този дефицит, вкл. чрез противопоставяне на предишното с настоящото управление на столицата.

Графика "Алфа рисърч"
Графика „Алфа рисърч“

ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Към момента със 17.5% запазва второто място в предпочитанията на избирателите, но е на почти 8 пункта дистанция след ГЕРБ. Коалицията губи около 200 000 гласа от вота си през 2023г. Същевременно, силните атаки срещу нея имат за ефект сплотяване на по-твърдите й привърженици, но не и привличане на периферия. Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, „донор“ е на други политически сили.

Основна цел пред кампанията й ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените й избиратели.

ДПС (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори. При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията. ДПС няма конкурент в нишата на своите потенциални симпатизанти и основната му цел е да заведе повече от тях до урните. От Възраждане обаче, които към момента привличат разочаровани от „сглобката“ привърженици както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към Солидарна България или ИТН. Тези процеси предвещават интересен развой в този спектър.

БСП е в лек низходящ тренд, но с 8.5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%). Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че

и сега е налице значителен обмен на избиратели между Възраждане, ИТН, БСП, Левицата и Солидарна България.

Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже. Несъмнено е обаче, че кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде оползотворена чрез присъствие в 50то Народно събрание и каква ще остане извън него.

В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията Синя България (2.5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от Синя София и да постигне по-добър национален резултат.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви