Странджа

Перспективите България да развива климатолечение като част от здравния туризъм обсъди министърът на туризма Евтим Милошев заедно с представителите на Сдружение „Рафаел – инфо, култура и туризъм“.

В срещата участваха заместник-министрите на туризма Ирена Георгиева и Павлин Иванов, както и заместник-председателят на Комисията по туризъм в Народното събрание Любен Дилов.

От сдружението представиха своята идея, инициатива и на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризьм, за създаване на дигитална карта на климатичните курорти в България като инструмент за целогодишно устойчиво развитие както на туризма у нас, така и на местните общности.

Според тях това би могло да е и стъпка кьм реализирането на нов рекламен и маркетингов бранд за комбиниран целогодишен зелен туризъм. Възстановяването на някогашните санаториуми и болници за долекуване може да привлече и нови европейски пазари с фокус върху здравния туризъм и форми на профилактика и лечение.

Климатолечението успешно може да допълни балнео и здравно-рекреативни центрове с минерални и термални извори, местата с морска луга, с красива непокътната природа, старинни обичаи като нестинарството в Странджа и други автентични местни фестивали, които заедно да оформят един богат и разнообразен туристически продукт.

„Това е една голяма концепция, която изисква сериозна дългосрочна работа. За да се установи климатолечението като вид туризъм и да залегне в закона, трябва да има много ясни критерии и стандарти,“ подчерта министърът на туризма Евтим Милошев, но допълни: „Смятам, че си струва да се работи в тази посока.“

В България има близо 90 климатични планински и морски курорта, за които се знае малко, но крият огромен потенциал, подчертаха от сдружението.

Това са места с абсолютно чиста среда, красива природа и лечебен въздух, които са лесно достъпни, но не са посочени в Закона за туризма.

Те дадоха примери като районите на Странджа, Сандански и Петрич, Юндола, Котел и други малко популярни точки на картата. Същевременно, тези места често са с демографски срив и превръщането им в целогодишни дестинации за зелен и здравно-рекреативен туризъм ще има голям социален и икономически ефект за местните общности, подчертаха от Сдружение „Рафаел“.

Те представиха още любопитни факти, които са предпоставка за развитието на различни форми на еко и природосъобразен туризъм: Странджа е планината с най-старата дъбова гора в Европа и с най-много защитени местности, с огромен потенциал от неразкрито археологическо богатство и с единствените насаждения на бамбук в България.

А само на две места в страната ни, едното от които се намира там – в Малко Търново и в Св. Влас се срещат т.нар. „климатични кислородни фунии“ или природен процес на естествено озониране, който носи изключителни ползи за здравето и е предпоставка за лечебното въздействие на въздуха.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви