Аменхотеп III
Аменхотеп III

Известна е легендата за пеещите“ статуи в Египет. След жестоко земетресение през 23 г. пр.Хр. статуите пред входа започнали да „пеят“. Това ставало за час-два, обикновено на зазоряване. Двете статуи са стражи на храм, където фараонът е почитан като бог на земята. При построяването си този храм е най-големият и най-разкошният в Древен Египет. Според египтолози фараонът, почитан в него, е най-великият владетел, управлявал някога царството. Наричан е „Великолепни“ и „Велики“. Благодарение на завидните си дипломатически умения, той успява да докара в страната несметни богатства. Познат е като Аменхотеп III.

Историята на божественото му зачатие е издълбана в стените на храма в Луксор. Според нея бог Амон-Ра, приел формата на фараон Тутмос IV и посетил спящата кралица Мутемвия. Тя е втората му съпруга. Когато тя се събудила, Амон-Ра обявил: „Аменхотеп, управител на Тива, е името на детето, което поставих в теб. Той ще управлява добре цялата страна.“ Смята се, че датата на раждането на Аменхотеп е 1401 г. пр.Хр.

Липсват сведения за ранното му детство. Смята се, че когато баща му, Тутмос IV умира, синът се възкачва на престола като фараон Амехотеп III. Тогава момчето е на възраст между 7 и 12 години. Вероятно в началото е водил политиката си под опеката на регенти, но не са запазени документи за тях.

Следващото голямо събитие в живота му се случва по време на втората година от управлението му, когато сключва брак с Тий.

Тя произхожда от благородническо семейство. Тий е не само красива, но и много добре образована за времето си. Смята се, че дори е разполага със своя собствена библиотека. Баща й е бил свещенослужител а майка й – жрица на бог Хатор. Според по-скорошни сведения е възможно родът й да произхожда от Нубия. Бракът между Аменхотеп и Тий е по любов. И тя става не само негова спътница в живота, но и един от най-важните хора в управлението.

По принцип фараоните имат по няколко жени и Аменхотеп не е изключение от правилото. Той създава харем, но още от самото начало връзката със съпругата му е различна. Нарича я „Велика царска съпруга“. Името ѝ се появява под редица официални документи. Фараонът я включва в работата на държавни съвети във връзка както с вътрешни, така и с международни дела. Също така владетелят нарежда статуите, които се издигат в тяхна чест да са с един и същ размер, с което показва тяхното равенство. Това ѝ изобразяване е почти безпрецедентно в древноегипетската история и показва, че тя е имала влияние също като неговото. От съюзът между Аменхотеп и Тий се раждат шест деца. Четири дъщери – Ситамун, Хенуттанеб, Изида и Небета и двама сина – Тутмос и Аменхотеп.

Аменхотеп и Тий с една от дъщерите си
Аменхотеп и Тий с една от дъщерите си

Макар управлението на фараона да се слави с мир, през първото десетилетие той, също като предшествениците си, използва силата на оръжието, за да отправи послание към своите съседи. През 1397 г. пр.Хр., по време на петата година от управлението му, избухва въстание в Нубия.

По времето на Аменхотеп III един местен вожд, на име Ихени, събира сподвижници и воини около себе си и се вдига на бунт срещу младия владетел на Египет.

По това време фараонът е на около 17 години. Той събира армия и сам участва в потушаването на въстанието. Победата на египетския владетел е увековечена с три скални стели, открити близо до Асуан и Сай в Нубия, които възвеличават качествата, доблестта и уменията на фараона. За да изпрати послание към бъдещите си врагове, владетелят нарежда публично екзекутиране на пленниците след битката.

Това е единственият по-сериозен военен конфликт по време на управлението на Аменхотеп III. Основните си усилия, владетелят насочва в дипломацията. Той успява да се обгради със силни съветници, сред които личи името архитекта Аменхотеп, син на Хапу. За дипломатическите умения на фараона съдим основно от частично запазените Амарнски писма. Въпросните глинени плочки са изпратени от владетелите на Вавилон, Асирия, Митани и Хити. Благодарение на тях става ясно, че

по време на управлението на Аменхотеп III той не изпраща египетски жени за династични бракове: „нито една дъщеря на Египет няма да бъде дадена на някого.“

Самият фараон се жени за няколко чуждоземни принцеси, но така и не дава нито една от дъщерите си на чужд владетел.

Аменхотеп III е известен със своята страст към лова. В един от надписите е увековечено, че 102 са общият брой на лъвовете, убити от стрелите на фараона през първите десет години от управлението му. В религиозен аспект, владетелят е поддръжник на старите традиции. Той e следовник на политеизма и вярва, че като фараон притежава божествени сили и качества. По негово време е особено силен култът към Амон и жреците на този бог притежават изключителни богатства и земи. Смята се, че именно този култ по-късно оказва влияние върху най-малкият му син.

Три пъти по време на своето управление, Аменхотеп III отпразнува т.нар юбилейни фестивали в двореца Малката (Западна Тива) – по време на 30-тата, 34-тата и 37-мата година от своето управление. За отбелязването на празниците е построен специален храм на Амон и фестивална зала, също така в чест на събитията се издигат статуи по поречието на р. Нил. Стели, бижута и орнаменти се създават, за да увековечат празниците.

Благодарение на просперитетът на който се радва държавата, Аменхотеп III може да разгърне една от най-важните си политики – строителството. Той мечтае да покаже блясъкът на държавата си пред всички и 250-те сгради, храмове, статуи и стели, които той нарежда да бъдат построени, свидетелстват за това начинание. Дворецът Малката, на западният бряг на р. Нил, е построен именно тогава. В него има езеро с дължина близо 1.5 км и комплексът се състои от отделни резиденции за владетеля, кралица Тий и престолонаследника.

Египет е окичен с тези строежи и в хазната се трупат богатства от чуждестранни владетели, но здравето на фараона се влошава с всяка изминала година.

От изследванията, направени на мумията му става ясно, че е имал много тежки проблеми със зъбите и вероятно е изпитвал непоносима болка почти постоянно. Също така в края на живота си е страдал от артрит и наднормено тегло. Макар конкретната причина за смъртта му да не е ясна, цялостното влошаване на здравословното му състояние води до фатален край.

Аменхотеп III умира през 1353 г. пр.Хр. и е наследен от най-малкият си син – Аменхотеп IV, който остава в историята под името „Ехнатон“. Гробницата на владетеля е в Долината на царете, но скоро след като е погребан тя е подложена на обир и жреците преместват мумията на владетеля. През 1898 г. тя е открита в KV35, гробницата на неговия дядо Аменхотеп II. До него откриват и мумия на жена, на която дават името „Възрастната дама“ и чрез ДНК анализ става ясно, че това са тленните останки на съпругата му – Тий.

Днес мумията на Аменхотеп III се намира в Националния музей на египетската цивилизация (в дн. Кайро, Египет). Той е владетелят с най-голям брой оцелели негови статуи – около 200 на брой. Аменхотеп III управлява в продължение на 38 години и оставя в наследство на сина си една силна и стабилна държава, която се радва на уважението на съседите си.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви