Хазартът в Древен Рим
Хазартът в Древен Рим

Хазартът не е от вчера. Справка – Древният Римревните римляни се прехласвали до забрава по хазарта и игрите. Подобно на мнозина съвременни хора и древните ни предшественици са били в плен на високия адреналин. Въпреки вековете, които ни делят от времето на римляните, някои слабости и навици хич не са се променили. Пословична е римската любов към хазарта. А доказателства се откриват навсякъде – и писмени, и археологически. Е, античните игри и хазарт не са като съвременните. Но има доста доказателства, че някои игри не са се променили много. Главният въпрос е: защо хазартът и залаганията са толкова популярни в Древен Рим?

Обяснението е просто – залаганията и хазартът, наричани от римляните alea, са голяма част от забавленията за свободното време.

Заради емоциите, които създава при губене или печелене, те са постоянно популярни. Вдигането на адреналина създава илюзия за победа, което много лесно прераства в пристрастяване.

Хазартните игри са любими на всички социални слоеве в Древен Рим, играейки се от богати, бедни, патриции и плебеи. Подобно на много други забавления или дейности през Античността, само мъжете имат право да се възползват от хазарта и залаганията. Жените нямат право да практикуват залагания и хазарт, освен по време на фестивала Bona Dea – организиран в чест на богинята свързвана с плодовитостта на римлянките.

По време на този религиозен период, може да се видят жени, които се държат досущ като мъже: залагат, пият, крещят от адреналин. Като една организирана и дисциплинирана цивилизация, римляните играят хазарт в специално обособени места, което много прилича на съвременните привички. Това са добре познатите таверни в, които има специални стаи, където един римлянин може да залага на спокойствие. Защото след като хапнат обилно, римляните се отдават и на хазарт. Има случаи, когато залагания и хазартни игри се разиграват в богати домове, което било нещо нормално.

Гордостта на Рим – неговата армия, също страда от порока хазарт.

Редица археологически находки от различни военни лагери като Виндоланда (днешна Великобритания), съхраняват доказателства за играта на зарове. Кутиите със зарове са част от екипировката на войници и офицери, които се забавляват при по-спокойно време.

Кутията за зарове се изработва от дърво, а тя се използва за хвърляне на заровете предотвратявайки намесата на играча и няма опасност от измама. Заровете се изработват от кости на животни, но има кехлибарени. Най-известната игра на зарове се нарича Tali, която много прилича на покера. Използват се цифрите 1,2,3,6, като всеки играч има четири зара. В зависимост от цифрите, които се падат, те могат да бъда Венера (много добра цифра), а кучето е възможно най-лошото.

Освен заровете има и други хазартни игри в Древен Рим, които разнообразни и покриват всеки вкус – такива са настолните игри Ludus Latrunculorum, Tabula Lusoria или само Tabula. Лудус представлява игра наподобяваща шах, но се играе с два цвята пулове (черни и бели). Пуловете представляват две различни армии, а някои от фигурите имат движения познати от шаха. Табула Лусория се играе върху дървена дъска, която е кръг разделен на осем части. Всеки играч разполага с три фигури, които се опитва да подреди.

Табулата е игра, която шокиращо прилича на съвременната табла, като дори името не се различава.

Трудно е да не забележим влиянието на хазарта и залаганията при римляните, защото редица антични автори ги споменават като Овидий, Сенека, Исидор Севилски, Светоний, Марциал, Цицерон. Хазартните игри създават странни традиции в Рим като подаръците, които се даряват по време на Сатурналии – имаме запазен епиграф при, който споменатият автор Марциал, изпраща специални пулове на Ювенал. Както вече споменахме залаганията и игрите се практикуват от всички социални класи в Рим, но дори децата участват. Разбира се техните игри са много по-невинни и не носят проблеми.

Те използват за своите игри тези пулове споменати от Марциал, наречени „нукес“. Пуловете получават името saturnalicice, заради известният езически празник. Ето какво пише Марциал на Ювенал, изпращайки му тези пулове: „De nostro, facunde, tibi Juvenalis, agello Saturnalitias mittimus, ecce, nuces”, буквално се превежда – „Изпращам ви от нашите Сатурналийски „ядки“ (пулове), скъпи Ювенале!“ (Epigr VII,91). Друг любопитен епитаф открит близо до мавзолея на Луция Пола в Рим по Виа Салария. Надписът ни съобщава за освободен човек, който вероятно е обожавал хазарта. Затова на неговият гроб пише на латински “AD NVCEM” – в близост до мястото, където се играе с тези пулове нукес. Това доказал силната привързаност към игрите, приживе.

Късноантичният историк и епископ Исидов Севилски споменава за описаната вече табула, приличаща на съвременната табла.

Още от времето на принципата, Светоний пише,че Октавиан Август толкова харесва игрите, че прави всичко възможно за да ги насърчава като включва дори роднини и приятели, вкарвайки като залог 250 денарии (сребърна римска монета). Калигула играе често с големи суми и за да изплати дълговете си, конфискува имуществото на свои войници и офицери.

Нерон също не се притеснява за залага големи суми. Според Светоний, Клавдий обожава играта на зарове, той дори написва книга за принципите на играта наречена “De arte aleae”. Комод последният представител на славната династия на Антонините не се различава от своите предшественици по хазартните си навици. Неговата зависимост към хазартните игри е толкова голяма, че буквално превръща имперският дворец на Палатинският хълм в антично Монте Карло. Император Домициан винаги е готов да хвърля зарове, дори в сутрешните часове. Според изворите най-големият комарджия от императорите е Луций Вер. Той създава таверна в двореца си и при завръщане си от поход в Сирия, веднага започва да играе като дори не спи.

Правят се спорадични опити за забрана на хазарта, които нямат ефективно действие.

Има издадени закони, които се опитват да го забранят или поне регулират. Такива закони са Lex Alearia (най-старият познат), още от 204 г. пр. Хр. Lex Talaria забранява играта на зарове, но пък е позволено да се играе на други игри по време на хранене. Същият закон разрешава свободната игра по време на Сатурналиите, когато отпадат и други забрани.

Lex Cornelia издаден през 81 г. пр. Хр, чиито автор вероятно е Сула, опитва да забрани игрите, защото римляните показват много от екстравагантната си природа по време на хазарт. Lex Titia и Lex Publicia ограничават игрите само по време на спортни мероприятия. Според законите може да се правят залагания по време на гладиаторски битки или състезания с колесници. Във всички други периоди на година хазартът и залаганията са забранени. Наказанието е лишаване от свобода, изгнание или парична глоба, а едно такова дело се счита за опозоряващо.

Въпреки опитите за регулация и забрана, хазартните занимания не намаляват, а точно обратното, което е причината за слабата законова ефективност. Чак при император Юстиниан е направен нов опит за забрана на хазарта и залаганията, чрез закон. Този закон позволява единствено игри, плод на умения (вероятно се има предвид настолните) и при фиксиран максимален залог. Това показва, законите могат да бъдат много гъвкави, когато се налага, ограничавайки при много строги условия залаганията. Не е ясно какви са последиците от този късноантичен закон, но утихване на залаганията има.

Но то се дължи не толкова на ефективността на законите, а на навлизането на християнството все повече, защото през VI век, все още има много места, които изповядват тайно езичество. Средновековните ръкописи, доказват, че дори религията не успява да заличи изцяло хазартните игри, които продължават да се играят в армията (особено по време на походи) или тайно при затворени общества.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви