Душата отива
Душата отива "на своето място" в отвъдното

В книгата си „Върховното приключение; Анализи на психичните комуникации“, издадена още през 1961 г., д-р Робърт Крукал казва:„Нашето душевно съзнание е много по-напред в развитието си от нашето физическо съзнание. И така, когато мигновената смърт настъпи в резултат на инцидент, душата осъзнава какво ще се случи за части от секундата, преди да настъпи фаталният ударът и напуска тялото преди това.

Напусналата тялото душа не усеща болка. Тези внезапни преходи изглеждат трагични и ужасни за този, който ги наблюдава, но за току-що починалия смъртта винаги е прекрасна.“

Авторът е събрал и анализирал съобщения от духовния свят, взети от разнообразни писмени източници, предимно чрез медиуми, в продължение на много десетилетия преди излизането на самата книга.

Скептиците, разбира се и днес отхвърлят способността на медиумите да се докоснат до някакъв универсален източник на знание и отхвърлят всякаква логична възможност за духовна комуникация. Но ако само допуснем, че съществува и друга истина, освен тази в учебниците ни по естествени науки, може да размърдаме въображението си и да упражним абстрактното си мислене.

Вижте основните тези на Крукал, представени в книгата му.

• Опитът на душата в отвъдното може да бъде повлиян от доминиращи или обичайни мисли и чувства,

от силни очаквания или фиксирани идеи, развити през земния живот.

• Човекът притежава „тяло“, което не може да бъде видяно от физическото око или докоснато от физическата ръка. Състои се от „превозно средство на жизнеността“ и Душевно тяло. И двете проникват във физическото тяло. Духовното тяло взаимодейства с Душевното тяло.

• Човек, който знае за предстоящото си преминаване, ще отправи „обаждане“ на приятели и роднини, които вече са отвъд. Това не се отнася за онези, които преминават внезапно без предварително осъзнаване.

• Прекалено егоцентричните и невярващи лица, които не осъществяват връзка с починалите си приятели и роднини, тъй като отказват да приемат мисълта, че си отиват, след смъртта си ще бъдат посрещнати в отвъдното от доброволци, които са специално обучени за такива задължения.

• В ранните етапи на прехода от земния живот към отвъдното, хората ще преживеят панорамен преглед на своите минали земни животи.

• Около час преди спиране на дишането и сърдечния ритъм, умиращият човек често почти напълно е освободил Физическото си тяло и витае наблизо, напълно осъзнат и щастлив (въпреки че за другите в помещението изглежда, че той е в тежка агония).

• Естествената смърт не включва нито физическа болка, нито страх.

• Много от новопочиналите за известно време не осъзнават, че са отхвърлили физическите си тела.

• Смъртта за току-що починалите „не е това, което са очаквали“: процесът изглеждал „естествен“, не са усетили рязка „внезапна промяна“ в себе си; новата среда им изглежда „позната“, „подобна на земята“, „съществена“ и „реална“; новото тяло, поне на пръв поглед, прилича на физическото тяло.

• Подобна на облак маса се появява над умиращия, видима само за него. Обикновено „плава“ хоризонтално над легналото тяло и бива описвана с различни понятия като „светеща мъгла“, „сив дим“, „нещо като пара“, „облак“, „сенчеста мъгла“. Тази мъгла постепенно придобива определена форма и накрая наподобява освободеното Физическо тяло (макар да изглежда по-младо и по-ярко).

• В повечето случаи разстоянието до двойника над освободеното Физическо тяло варира от директно над него до около четири фута над тялото.

• Много от току-що починалите виждат и чуват приятели и роднини, които са починали по-рано.

• Смъртният сън на възрастните се дължи на умствена умора и на изчерпаната жизнена сила. След като превозното средство на жизнеността е изхвърлено от тоталния двойник, първият гравитира към Физическото тяло. Двамата се разлагат едновременно.

• Следсмъртният „сън“ може да бъде удължен и задълбочен от някои характеристики: продължително и тежко последно заболяване, изключително труден и тежък земен живот, прекомерна скръб по някои „живи“ близки, фиксираната идея, че не съществува живот след смъртта.

• Периодът на осъзнаване от душите, че са оцелели след смъртта на тялото, е различен.

• Първото желание на много от току-що починалите е да уверят своите живи приятели и близки, че душите им са оцелели и са в благополучие.

• Молитвите на живите приятели са от голяма полза за новопочиналия.

• След първоначален период на приспособяване всяка душа „отива на своето място“ в света на свръхфизическото. Въпреки че много поети и езотерици говорят, че „там“ всичко е извън времето и пространството, формите са неописуеми и нереални, напротив, свидетелствата сочат, че те са по-„реални“ от нещата във физическия свят.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви