Слънцето: Изворът на религиите в света
Слънцето: Изворът на религиите в света

Ритуалът прекланяне пред различни божества съществува от хиляди години. Това прави религията основен /или един от основните/ признак за развитието на ума на човека. Слънцето е почитано от хората като бог от най-древни времена. Откритите скални рисунки доказват, че то е обожествявано още 15 000 години пр.н.е. И това не е случайно.

Култът към Слънцето е разбираем, тъй като е основната движеща сила на света. Още древните са разбирали, че без неговата светлина и топлина ще останат без реколта и следователно – без прехрана, чрез която оцеляват.

Слънцето е най-почитаният небесен обект за всички времена, но заедно с неговото движение в древността е имало силен интерес и към звездите. Те са служели за ориентация и прогнозиране на астрономически събития.

Първите цивилизации дали имена на съвкупностите от звезди и определи 12 съзвездия от тях, които сметнали за най-важни. За всяко от тях бил съставен конкретен мит и това разпределение е оцеляло до днес чрез астрологията.

Зодиакът символично изобразява Слънцето и неговото движение през 12 зодиакални знака,

което продължава една календарна година, като Слънцето е олицетворение на Бог, а съзвездията са местата, през които пътува.

Един от най-старите митове за Бог, познати в историята, е за египетския бог Хор. В древните египетски йероглифи се разказва, че е роден на 25 декември след непорочно зачатие. При раждането му небето е било озарено от ярка звезда.

Когато се родил, трима царе идват, за да му поднесат своите дарове. На 12 години става учител, а на 30 години започва свещената му служба. В мисията си е съпровождан от 12 ученици. Правел е чудеса като лекуване на тежко болни и ходене по вода.

Предаден е от свой ученик, разпънат е на кръст и 3 дни след смъртта си възкръсва. Може би откривате сходствата между мита за бог Хор и Исус Христос, но приликите не са само тук.

Същата история се повтаря и митологията за други богове – индийският бог Кришна, гръцкият бог Дионис и Митра от Персия.

Това не е случайно, а събитията се свързват с конкретни астрономическия явления, наблюдавани и описвани от древните.

Ярката звезда, която съпровожда раждането на всеки един Месия от различните митологии и при различните цивилизации, е Сириус

– най-ярката звезда в нощното небе, която на 25 декември застава на една линия с трите най-ярки звезди от Пояса на Орион, известни като Тримата крале.

Заедно звездите образуват права линия, която посочва мястото, от което изгрява Слънцето. Този период от годината е характерен и с друго астрономическо събитие – Зимното слънцестоене.

Древните народи са го определяли като смъртта на Слънцето. На 22 декември обектът се намира в най-ниската точка на небето, тогава е най-краткият ден от годината.

Слънцето спира да се движи за 3 дни. В този период то е разположено в съзвездието Южен кръст. На наблюдател от Земята изглежда, че Слънцето се движи сред звездите, като след една година се връща на първоначалното си място.След третия ден се предвижва с един градус на север и се движи в тази посока до Пролетното равноденствие.
За 3 дни Слънцето символично умира на кръста и след това възкръсва, като Възкресението му винаги се чества през пролетта. Тогава официално светлината преборва тъмнината и дните стават по-дълги от нощите.

Не е съвпадение и че учениците на Спасителите от различните митологии са винаги 12 – това са 12 зодиакални съзвездия, през които Слънцето се движи за една година.

Това показва, че всяка религия и в това число – християнството, води началото си от позицията на Слънцето на небосклона, а всеки един Месия замества с име и лице движението на обекта, който виждаме всеки ден.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви