В деня за прошка – Сирни Заговезни в град Ахелой гониха злите сили. Кукерски празник зарадва много от живущите в населеното място, а участниците се погрижиха обстановката да бъде весела и незабравима.

Те обикаляха дворовете на къщите, където бяха посрещани от гостоприемните домакини.

По-късно Сирни Заговезни ще бъде отбелязан и с прескачане на огньове в Ахелой. Такива ще има и в несебърското село Кошарица. Обичаят по прескачането на огъня за здраве и късмет в село Кошарица наричат Улалията. Запазен и предаван и до днес, с времето и поколенията.

Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) са последният голям празник на зимата според старите български обичаи.

Празникът Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 17 март.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.

На Сирни заговезни всички роднини се „прощават“, като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н.

Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!“. Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни.

Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.

Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява.

Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви