Църковното облекло: произход и традиции
Църковното облекло: произход и традиции

Църковното облекло безспорно изглежда странно от съвременна гледна точка. Защо е такова? Защо е толкова важно? Как се появява? Защо започва да се използва? Отговорът на тези въпроси е някъде в началото на IV век. Конкретно – в 313 година., Тогава император Константин издава Медиоланският едикт. И християнството става равнопоставена религия на останалите религии в Римската империя. Не главна или водеща, както често се казва. Равнопоставена! Но така приключва преследването на християните от римските власти.

Християнството още преди 313 има голям брой вярващи в пределите на империята, които, въпреки забраните и преследванията, се увеличават. Църквата встъпва в съюз с римската власт Това е предпоставка за създаването на добре познатият цезаропапизъм (когато властта стои над църквата). Но след 313 се появяват други предизвикателства. Големият брой вярващи трябва да бъдат направлявани, тоест имат нужда от духовни бащи. Или с други думи това става законно задължение на християнските духовници.

Духовниците имат специфична си работа, която предполага, че трябва да са облечени според ранга/статуса им. В първите векове (II-III век) духовниците като презвитери или епископи не се различават в облеклото от паството си. Те носят същото ежедневно облекло като хората на, които водят духовно. С времето църквата като институция засилва своите позиции. И духовниците започват лека по-лека да се обличат по начин подхождат на сана им.

Църковното облекло произлиза от традиционното римско мъжко облекло

– което се слави със своята практичност. Въпреки приликите с римското облекло, има и такива с еврейските свещенослужители. Всеки елемент от църковните одежди има символично значение свързано с Библията и Христос. Най-долната дреха изработвана от ленен или вълнен плат в естествен цвят през Късна античност се нарича „стихар“ от гръцки.

Името произхожда от късноантичната туника с вертикални линии. Тя представлява туника до глезените с дълги ръкави, които са с тесни ръкави. По нея се допускат някакви орнаменти. Всички санове носят тази дреха от дякона до епископа. Стихарът символизира пречистената дреха, осветена и праведна, която облича всеки новопокръстен християнин. Върху стихара обикновено се носи одежда изработена от вълна, лен или коприна, която е с голямa дължина, но малко по-къса от стихара. Тя е с много дълги и широки ръкави, одеждата е позната като далматика.

Името и произхожда от провинция Далмация на Балканите и започва да се носи масово от III век. Далматиката е най-горната дреха на дяконите, днес това е стихара, който е богато украсен, но през Късна античност облеклото на духовниците в началото не е толкова пищно. Далматиките могат да бъдат семпли с тъмни клави (вертикални линии). Останалата част от ленените далматики с тъмни на цвят клави са естествен цвят. Епископите и папите носят далматики изработени от коприна със сложни украси.

Тези украси изобразяват християнски мотиви от митологични персийски като симурга.

Има индикации, че по-високите санове могат да носят и далматики с червени клави. От VI век навлиза нов елемент в ромейското облекло (по персийски образец). То се появява и при духовниците – широките ръкави не са удобни и практични при работа. Затова се пристягат с платнени „ръкавели“, носещи името „персикоманикион“ – персийски ръкави. Днес този елемент все още се носи от духовници и се наричат наръкавници. Те символизират божиите ръце.

Освен стихар, далматика, всички санове носят вълнен/ленен панталон тип Торсберг. Това е името на най-известната археологическа находка на късноантичен панталон, завършваща с чорапи. Не е много ясна идеята на обединяване на чорапи с крачоли. Една от теориите е пестене на тъкани -римляните не изхвърлят никаква тъкани, използват ги втори ,трети път, до пълно късане. Панталона се пристяга с тънък изтъкан колан.

Стъпалата са обути с особени вид обувки, които наподобяват пантофи, наричат се кампаги. Обувките са кожени с черен цвят като голяма част от стъпалото е открито. Този тип обувки се носи не само от духовници, но и от цивилни и военни служители с висок ранг. Те са част от официалното дворцово облекло наложено от Диоклециан.

Римската традиция при обличане изисква при носене на туники да се пристягат с колан, тесен текстилен или широк (кожен).

Но за духовниците няма преки доказателства, че са пристягали далматиките си с някакъв тип горен колан. През Късното средновековие духовниците носят пояс. За Късна античност не е ясно, защото иконографските изображения никога не изобразяват колани.

Най-горната църковна дреха носена от презвитери, епископи и патриарси са облечени с одежда наречена фелон. Патриарсите на Константинополската патриаршия носят фелон до X век, след това е заменят с луксозна копринена дреха, сакос. Това е дълга одежда изработвана от вълнен плат с процеп за главата, прилича много на съвременно пончо. Фелона познат от мозайките навлиза в употреба от VI век. Тази одежда произлиза от цивилна и военна дреха с качулка. Носи се основно при лошо време пенула. IV-V пенулата замества фелона като връхна духовна дреха.

Тя обикновено се изобразява с тъмни цветове, а от единствената археологическа находка от Египет не става ясен цвета. Фелоните могат да бъда едноцветни или с преливащи цветове, когато се изработват от коприна. В следващи столетия предната част на фелона се скъсява за да не пречи на духовниците при литургични дейности. Това остава една от запазените марки на днешното православие.Тази наметка се носи от епископи поне до XII век. След това епископите, архиепископи и патриарси започват да носят специален фелон с изобразени кръстове наречен полиставрион – многокръстове.

Духовниците носят един много важен елемент от облеклото, без който не могат да изпълняват никакви богослужения.

Това е дългата и тясна ивица плат с естествен цвят с кръстове по него, омофор. Той може да бъде голям или малък, но в този период имаме само един. Омофорът се носи увит около шията като единия край пада върху гърдите, а другия върху гърба. Тази бяла лента е едно от най-емблематичните елементи на висшият клир. Презвитерите или свещеници носят подобен, но дяконите носят само на лявото рамо, тяхната лента се нарича орар. Омофорът символизира загубената овца, която Христос поставя на раменете си за да я спаси.

По-късен елемент от облеклото на епископите е набедреникът, който представлява ромбовиден плат, закачен за пояса на духовника. Произлиза от плата, който носят късноантичните императори, поставени върху техните крака, докато са на трона.

Тези елементи са част от най-ранното литургично облекло след официализирането на християнството. Разбира се, то търпи развитие, но този процес е много бавен и поне до VIII няма съществена промяна. В следващите столетия на средновековието облеклото на духовниците става все по-сложно, пищно. Добавят се нови елементи за да добие завършеният си вид, който днес познаваме, към XV век.

Любопитна подробност е, че до споменатият VIII век няма разлика между облеклото на латинската и православната църква. Доказателството откриваме в иконографските източници, защото писмените не дават много точни сведения за частите на облеклото. Църковното облекло се слави със своята консервативност, но точно тя запазва информация за римското облекло.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви