Гръцки огън
Гръцки огън

В любовта и във войната всичко било позволено, поне така се твърди. Все пак, щом става въпрос за бомби с чума и атаки със заразени животни, ни идва малко в повече. Много преди да започнем да се плашим с атомни бомби, човечеството е измислило остроумни начини да осакатява и убива ближните.

Е, не всяко оръжие е било особено сложно. Но е истина и че е имало страхотни отвари, които и до днес са загадка за учените. Нека сега разгледаме някои от най-лошите – или най-ефективните, в зависимост от гледната точка – оръжия от древните войни.

Бомби със скорпиони
Преди почти 2000 години хората откриват начин да използват скорпионите като оръжие. Те правят глинени бомби и ги пълнят с тях. Както обяснява авторката на книгата „Гръцки огън, отровни стрели и бомби със скорпиони“ Адриен Майор, те са били хвърляни по римските войници под управлението на император Септимий Север през 198-99 г. от н. е., когато те се опитвали да обсадят древния пустинен град Хатра.

Войниците издържат 20 изтощителни дни и в крайна сметка защитата на града побеждава и армията на Север се оттегля.

Заразни овни и магарета

В един от най-ранните примери за войната с биологични оръжия участва хетската чума,

която поразява Източното Средиземноморие през XIV в. пр. Хр. Смята се, че бактериалното заболяване туларемия (причинено от бактерията Francisella tularensis) е било въоръжено под формата на заразени овни и магарета, които са били разположени по търговските пътища на враговете.

Комбинацията от случайно и злонамерено разпространение на болестта е довела до епидемия – което не е изненадващо, като се има предвид какво казват за нея от Центъра за контрол и превенция на заболяванията: „Туларемията, бактериална зооноза, се причинява от Francisella tularensis, една от най-заразните патогенни бактерии, които са известни. За да се предизвика заболяване, е необходимо посяването или вдишването на едва 10 организми.“

Бойни слонове

Пир, цар на Епир, претърпява унизително поражение, когато се опитва да разреши спор в Аргос с помощта на формация от бойни слонове. Според историята, тялото на един от починалите му бойни слонове блокирало изхода, когато дошло време да си тръгват, и това накарало останалите животни да побеснеят.

При боя Пир бил ранен от вражески войник и в отговор го пробол смъртоносно. В яростна скръб майката на прободения хвърлила керемида в главата на Пир.

Военните слонове били ефективни срещу конната кавалерия и били полезни и при мачкането на врага. На някои от тях се слагали шипове върху бивните, като този горе, за да се добави допълнителен елемент на опасност.

Но живите танкове не били без слаби места – защото тогава се появили бойните прасета.

Бойни прасета
Можете да си представите какофонията от звуци, която се разиграва по време на битка: звън на мечове, викове на убити хора… и на фона на целия този хаос най-омразният звук на бойните слонове: писъкът на паникьосано прасе.

Когато Пир за пръв път довел слоновете при римляните през 280 г. пр. н. е., те забелязали, че лошото им зрение се съчетава с чувствителност към звуци. И нищо не ги разстройва така, както квиченето на свиня. Както пише в The Conversation, това ги мотивирало да предприемат контраатака с прасета, допринесла за тежките загуби, които щели да спечелят на краля безсмъртната фраза „пирова победа“.

Гръцки огън
Представяли ли сте си някога, че водата може да гори? Днес – може би, но в античността това означавало лудост.

На Византийската империя не ѝ се е налагало да си представя, когато архитектът Калиник от Хелиополис създава смъртоносно оръжие. То е „гръцки огън“ и се използва в морските войни. Въведено за първи път по време на управлението на император Константин Погонат през 672 г., то допринася за голямата обсада на Константинопол. А „тайната му формула“ е строго пазена.

Когато се хвърляла срещу корабите, химическата отвара, съставена от петрол или нафта, се запалвала, като горяла дори във вода.

Точните ѝ съставки и механизмът на запалване не са известни със сигурност.

Но, според Кралския музей в Гринуич, е възможно да е използвана негасена вар, за да се задейства химическата реакция. Тъй като водата не помагала за потушаването на пламъците, атакуваните се нуждаели от пясък или оцет, за да спрат пожара. А пък оцетът и пясъкът на античните кораби не били в изобилие…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви