Обсадата на Плевен
Обсадата на Плевен

Век след век българския народ остава непримирим в борбата си. И очаква подходящия момент, в който да грабне съдбата си в ръце и да се освободи от Османската империя. Дългоочакваният миг настъпва през пролетта на 1877 г., когато Русия обявява единадесетата подред война на Османската империя, заявявайки ясното си намерени да освободи българите от чуждата власт. Ентусиазмът на предците ни е огромен. За броени седмици над 12 000 души доброволци се събират в Плоещ, където е сформирано българското Опълчение. То, заедно с руските войски, ще удържи славни победи, една от които е при обсадата на Плевен. Но затова – по-късно.

Бойните действия започват през юни 1877 г., а дръзкия десант при Свищов хваща неподготвени османските войски в Мизия. В рамките на няколко съдбовни дни, руските войски преминават р. Дунав и се установяват в Мизия. Следвайки първоначалният замисъл, армията е разделена на три части. Западния отряд, начело с генерал Криденер, има за задача да настъпи към Плевен и да попречи на силния видински гарнизон начело с Осман паша да се изтеглят към София.

Видинският командир Осман паша събира наличните си войски и бърза да ги придвижи към Плевен, за да запази отворен пътя за София и да не позволи разгръщане на руското настъпление в Мизия. Въпросът е коя от двете войски ще стигне първа. Османците успяват за шест дни да изминат 200 км, а руснаците – 40.

Когато руснаците най-сетне достигат Плевен в началото на юли 1877 г., там вече ги очакват войските на Осман паша, добре укрепени и готови да се бранят. Находчивия османски пълководец бърза да събере налични гарнизони и набори от околните населени места. И се заема да трупа припаси и муниции в града.

Опитният пълководец разбира, че обсадата може да се окаже дълга.

В опит да не допуска укрепяване и окопаване на врага в Плевен, генерал Шулднер решава да рискува с директен щурм още на 8/20 юли. Наличните му около 8000 бойци са разделени в две основни колони. Срещу тях Осман паша разполага с около 17 000 османски войници. Вместо да концентрира силите си, Шулднер, който няма представа за числеността на врага, решава да атакува едновременно в две отделни направления. Последвалите сражения на 8/20 юли завършват катастрофално за руснаците.Около 1/3 от руснаците са убити или ранени.

През следващите 10 дни руснаците бързат да организират втора атака, тъй като научават, че британския флот е превозил войските на Сюлейман паша от Албания и те са се насочили към Тракия. Пристигането на нова, 40000-на османска войска сериозно обърква плановете на руското главно командване, което спешно се нуждае от разгром на силите на Осман паша.

Генерал Криденер е поставен директно начело на операцията. Той обаче вярва, че османците вече са прехвърлили значителни подкрепления в Плевен и го превъзхождат като численост. В действителност Осман паша няма повече войски от Криденер. Но влага цялото си майсторство в организиране на оптималната отбрана. За зла съдба на Криденер, руското разузнаване отново не е проведено на ниво. Той продължава да няма ясна идея за броя на врага, нито къде са разположени най-силните му позиции.

Битката започва на 18/30 юли, 10 дни след неуспешната Първа атака срещу Плевен. В ключовия момент обаче, Криденер и подчинените му не успяват да организират адекватно изпращане на подкрепления. Същевременно, Осман паша хвърля 2/3 от резерва си и успява да изтласка опонентите си, нанасяйки им сериозни загуби.

В рамките на няколко кървави часа се разиграва и Втората атака на Плевен,

която завършва с над 7000 убити и ранени руски войници и офицери. Османските загуби се оценяват на по-малко от 1500 убити и ранени.

Промяната в инициативата става очевидна на 19 август, когато Осман паша организира излаз на гарнизона си от Плевен срещу предните руски позиции. В последвалите кървави боеве османските войски са спрени с цената на доста усилия. Руските сили, командвани от княз Александър Имеретински успяват да разбият османския гарнизон в Ловеч и да освободят града, прекъсвайки важна линия за снабдяване на плевенския гарнизон. В резултат от този успех е взето решение на 29 август да бъде опитан нов, трети щурм на Плевен.

Операцията е поверена на генералите Павел Зотов и Михаил Скобелев. Поради липсата на нови руски подкрепления, към Плевен е насочена румънската армия, командвана от княз Карол и генерал Александру Чернат. Християните разполагат с около 83 000 души и над 400 оръдия. Срещу тях Осман паша има около 30 000 войници с около 60 оръдия. Планът е града да падне на 30 август и да бъде подарък за именния ден на император Александър II.

След кървави четиричасови боеве, християните завземат два от трите османски редута в сектора и заемат позиция за тяхната отбрана. Единственият сериозен успех е постигнат на левия (южен) фланг, където командир е Михаил Скобелев. След кървави атаки, руснаците, водени лично от Белия генерал, успяват да разгромят отбраната на двата основни османски редута в сектора – „Кованлък“ и „Иса ага“ и де факто пробиват цялата вражеска отбрана.

В този ключов момент, генерал Павел Зотов и румънския княз Карол решават да не пращат подкрепления,

с оглед на тежкото положение на останалите колони. През нощта на 30 срещу 31 август (11/12 септември), Осман паша хвърля резервите си в атака. В крайна сметка на 31 август Скобелев е принуден да отстъпи, изоставяйки двата заети редута.

Равносметката от третата атака на Плевен е над 13 000 убити и ранени руски и румънски войници, срещу до 3000 жертви от османска страна. Опитът за щурм е провал и новината за неуспеха скоро се превръща във водещо заглавие на европейските вестници. Русия има нужда от категорична победа при Плевен, иначе войната, оказала се до момента патова, може да завърши с нова намеса на Великобритания.

В този тежък час, за да довърши обсадата за командир на плевенските войски е назначен генералът от инженерни войски Едуард Тотлебен, прославил се на младини при обсадата на Севастопол. Тотлебен поема контрола на над 120 000 войници и няколко стотин оръдия. Заявява, че повече няма да щурмува крепостта и да пилее силите си. Той решава, че е крайно време градът да бъде напълно блокиран. За целта са изпратени части, които да превземат селата западно от Плевен, както и да овладеят Враца.

Обсадата на Плевен е сключена напълно.

Руснаците отхвърлят останалите османски сили на юг от Стара планина и прекъсват окончателно пътя Плевен-София, с което слагат край на снабдяването на Осман паша с припаси и подкрепления. Тотлебен хитро използва две малки реки, чийто води отклонява и използва за да разруши поредица от мелници, воденици и складове, използвани от османците за изхранване.

На 28 ноември (10 декември), Осман паша организира всичките си налични сили за отчаян опит за пробив на блокадата в района на село Долна Митрополия. Над 26 000 османски войници участват в атаката, посрещната първоначално само от 9 сибирски полк. Руснаците се бият отчаяно. Това дава възможност от съседните сектори да бъдат организирани подкрепления, които удрят османската войска по фланговете й.

Капитулацията на Осман паша
Капитулацията на Осман паша

Към пладне става ясно, че руските позиции няма да бъдат пробити. Осман паша опитва да вкара в боя и последните си резерви, но армията му е уморена, деморализирана и обхваната от хаос и паника. Към 14:00 ч. османския пълководец, който е ранен в крака, осъзнава безнадеждното си положение и капитулира.

Битката при Долна Митрополия завършва с 1700 убити и ранени руски войници и офицери срещу над 6000 жертви от османска страна. Капитулацията на Плевен, която забавя войната с половин година и държи Европа на нокти завършва. Само в рамките на месец и половина след това, руските войски превземат София, разгромяват Централната армия на Сюлейман паша при Шипка-Шейново и в крайна сметка достигат Одрин. Плевен се оказва ключът към спечелване на Руско-турската Освободителна война и към спасяването на българския народ от вековната чужда власт.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви