Скривалище на интелигентност
Скривалище на интелигентност

Безброй изследвания са се опитвали да свържат резултатите от тестовете за интелигентност с най-различни способности. Една от често срещаните връзки е, че хората с по-висок коефициент имат по-голям успех в професионалната сфера. Някои проучвания пък сочат, че те са склонни да се представят по-добре в академичните среди, да имат по-успешна кариера и е по-вероятно да се радват на икономически комфорт.

Подобни връзки обаче не са открити. Друго проучване установява, че независимо от разликите в привидната интелигентност, хората, които имат по-добри умения за рационално мислене, преживяват значително по-малко негативни събития в живота си, като например сериозни финансови дългове, непланирана бременност или изключване от училище.

По същия начин много прояви на суровата мозъчна сила може да не бъдат отчетени в стандартизираните тестове за интелигентност, като например творчеството, емоционалната интелигентност или практическите технически умения.

Само преди няколко години учени от Университетския колеж в Лондон успяха да установят обща способност за вземане на решения при младите хора, която е особено силна при тези със стабилни социални взаимоотношения сред връстниците им. Интересно е обаче, че не е установена връзка между коефициента на интелигентност на участниците и тази проява на социална интелигентност.

Това повдига въпроса: може ли интелигентността на човека да бъде сведена до число?

Идеята за теста е много проста, но може да доведе до ненаучни твърдения. На най-повърхностно ниво съблазнителното обещание за точна мерилка за интелигентност може да привлече псевдонауката като мухи на мед.

Например на Леонардо да Винчи се приписва забележителен коефициент между 180 и 220. Въпреки че няма съмнение, че архетипният „ренесансов човек“ е притежавал наистина невероятен ум,

не е ясно как някой би стигнал до солидно заключение за IQ-то му, без да го накара да седне и да направи тестовете за интелигентност.

Резултатите също се използват и като оръжие в популизма. Безброй политици през историята са омаловажавали IQ-то на съперниците си, като същевременно са се хвалели със собственото си, без да предоставят каквито и да е доказателства за него.

Интелигентен красавец
Интелигентен красавец

Мътната история на коефициента на интелигентност
Един от първите случаи на широко използване на подобни на IQ тестове, е по време на подбора в американската армия през Първата световна война. За да се определи кои новобранци какви задачи да изпълняват, те са подлагани на тест, разработен от Робърт Йеркс, психолог, който по-късно става основна фигура в движението за евгеника.

Около 1,7 милиона мъже са били тествани, което предоставя на изследователите огромна банка от данни за интелигентността и демографските характеристики. За някои учени, които преглеждат резултатите, те сякаш доказват няколко истини: интелигентността е генетична, вродена и може да бъде точно сведена до число.

Поради ширещия се по онова време расизъм и национализъм резултатите от тестовете бързо се заплитат в много грозни расови дебати

– евгеницистите изказват подвеждащи твърдения, че някои расови групи, тоест чернокожите, са фундаментално по-малко интелигентни без да вземат предвид богатството от фактори на околната среда, които биха могли да обяснят евентуалните различия в рамките на една популация. Да не говорим за факта, че много от тестваните новобранци са първо поколение имигранти, които не говорят английски като първи език.

Расата и коефициентът на интелигентност се свързват изкуствено и се използват за подхранване на евгеничната политика, която цели да подобри генетичния фонд на САЩ. Самият Йеркс, изобретател на така наречения армейски тест „Алфа“, веднъж заявява: „Никой от нас като гражданин не може да си позволи да пренебрегне заплахата от влошаване на расовите качества.“

Тази идея се оказва трудна за потушаване и продължава да бълбука под повърхността на американското общество през целия ХХ век, като избухва насред един голям скандал през 1994 г., предизвикан от публикуването на книгата „The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life“ на психолога Ричард Дж. и политолога Чарлз Мъри. Основната предпоставка в нея е, че коефициентът на интелигентност оказва огромно влияние върху личните резултати в живота на хората, дори повече от социално-икономическия им статус. Според тяхната хипотеза финансовият доход, представянето на работното място и шансовете за залитане по незаконни дейности могат да бъдат предсказани именно от IQ.

Както учени, така и журналисти обаче жестоко оспорват резултатите в книгата,

твърдейки, че аргументите в нея са слабо обосновани, пълни с грешки и миришат на социален дарвинизъм.

Природата или възпитание
Оттогава мнозина се противопоставят на опасното предположение, че генетиката и расата могат да се използват като надеждни показатели за интелектуалните способности, като посочват, че много анализи не отчитат факторите на околната среда.

Вместо само расата – която сама по себе си е неясно, социално конструирано понятие – много по-точно е да разбираме интелигентността през призмата на социалните лишения и бедността. Расовите малцинства често принадлежат към маргинализирани общности, които имат по-лош достъп до здравеопазване и образование, както и висок риск от дискриминация и насилие. Когато тези фактори бъдат правилно отчетени или отстранени, значителните разлики в коефициента спадат.

Не е трудно да се намерят реални доказателства в подкрепа на този аргумент. През 1984 г. изследователят Джеймс Флин прави новаторско наблюдение: В периода от 30-те години на ХХ век до края на ХХ век коефициентът на интелигентност бързо нараства. През всяко десетилетие разликите в IQ точките варират от 3 до 5, което се равнява на средно увеличение от 13,8 IQ точки само за 46 години.

Този скок е твърде бърз, за да бъде обяснен с еволюцията, но е в съответствие с по-широки социални и екологични тенденции като подобряване (и наличието) на храната, намаляване на инфекциозните заболявания, по-добро образование и подобрен жизнен стандарт.

Този модел може да се види и в развиващите се страни днес, където изследователите са установили, че

коефициентът на интелигентност бързо се увеличава, когато държавите стават по-богати и осигуряват повече социални грижи за хората.

Както показва историята, IQ точките и тестовете за обобщена интелигентност могат да попаднат в неподходящи ръце и да бъдат използвани за засилване на предразсъдъците – нещо, което има опасност да се върне в нашия все по-поляризиран свят. Ако се задълбочите обаче, ще видите, че тези идеи съдържат много по-обещаващ и по-малко фаталистичен урок за света: по-добрият живот създава по-добри мозъци. Ако изразходваме енергията си за обогатяване на живота на много хора, вместо да сеем разделение, колективната интелигентност на човечеството има потенциала да разцъфне и да донесе полза на всички нас.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви