Годината на дракона

Според масово разпространеното схващане настъпващата днес Китайска Нова година е Годината на дракона. Това обаче не е точно така, информира Синхуа.

Много от китайците използват дума, която може би не е широкопозната, за да означат зодиакалния знак на предстоящата година – вместо „Годината на дракона“ те употребяват „Годината на лун“ (Year of the Loong).

Думата „лун“ е изписана върху златни бижута, кутии за подаръци и улична украса, като замества традиционния превод на митичния символ на китайската нация „дракон“.

В южната китайска провинция Хайнан гигантски надпис „ЛУН“ стои пред Международния безмитен търговски комплекс в Хайкоу, за да посрещне купувачите, които търсят луксозни стоки в навечерието на Новата година. Думата се появява и върху златни плочки със зодиакална тематика в търговската верига CaiBai Jewelry, водещ търговец на злато на дребно в Пекин.

„Дракон“ отдавна се използва като заместител на китайската дума „лун“. Но някои културни дейци призовават да се премине изцяло към „лун“ – дума, създадена специално през XIX в., за да се разграничи китайският дракон от страховитите чудовища от западните митове.
Британската синоложка Франсис Уд предпочита да продължи да използва думата „дракон“, както я разбират и двете страни, но подчерта, че е важно да се добави определението „китайски“.

„Китайският дракон е различен вид дракон от западния. Той е добро, а не лошо същество“, обяснява тя.

И така, какво точно представлява китайският дракон? И по какво се различава от свирепите, огнедишащи западни дракони? Синхуа проведе интервюта с учени, археолози и народни творци, за да предложи културен наръчник за тези, които искат да разберат малко по-добре символиката на Годината на дракона – или Годината на лун.


Крокодил или змия?

Драконите на Запад често се описват като гигантски влечуги с крила. Но е много по-трудно китайските дракони да бъдат оприличени на което и да е вече съществуващо животно.

Археолозите са разделени по въпроса за произхода на легендарното животно, като змиите и крокодилите са двете вероятни влияния.

Изображенията на лун се появяват още през неолитната епоха. В гробница на магьосник или шаман на 6500 години в Пуян, провинция Хънан, е открит лун, изработен от мидени черупки, който според някои археолози е моделиран по подобие на крокодил от река Яндзъ – малък алигатор, който се храни с риба и рядко напада хора.

Друг известен неолитен лун е 5000-годишният сърповиден нефритен лун, открит в днешна Вътрешна Монголия. Този лун без крака прилича повече на змия.

Някои учени отдават тази промяна на влиянието на промените в климата, които прогонват крокодилите на юг и правят боата по-често срещана гледка в северните равнини на Китай, важна люлка на китайската цивилизация.

Навлизайки в периода на Воюващите държави (475-221 г. пр. Хр.), луновете придобиват комбинираните характеристики на змии и крокодили, а образът на лун, който най-много отговаря на днешната ни представа за това същество, се появява за първи път по време на династията Южна Сун (1127-1279 г.), според Юан Цзин, археолог от Китайската академия за социални науки.

Днес типичният лун е комбинация от много животински части, включително тяло на змия, глава на кон, нокти на орел и рога на елен. Често е изобразяван да лети в облаците, въпреки че няма крила като европейските си събратя.

Огън или вода?

В „Хари Потър и Огненият бокал“ един китайски дракон е наречен „огнено кълбо“. Във въображението на китайския народ обаче лунът се свързва повече с водата, отколкото с огъня. Безброй картини и стенописи в храмове изобразяват съществото като божество, което управлява океаните, реките и дъжда.

„В древната китайска легенда лун е царят на водата и командва дъжда“, казва Сюн Хуей, началник на историческия  парк „Храмът на Цар Дракон“ в Ухан, централната китайска провинция Хубей.

В парка е един от най-известните храмове на Драконовия цар в Китай, построен по време на династията Мин (1368-1644 г.), за да се молят хората за безопасно пътуване по река Яндзъ. От него вероятно произлиза китайската поговорка „Наводнението разруши храма на царя дракон“, което според Сюн означава да бъдеш ударен случайно от близък съюзник.

В предразположените към засушаване части на Китай храмовете на драконовия цар са места, където хората се молят за дъждове.

Практиката да се молят на лун за дъжд датира от повече от 2000 години, а свързаните с нея ритуали са били толкова популярни през династиите Тан и Сун (618-1279 г.), че са получавали императорско и официално спонсорство, казва Кан Юйху, археолог, ръководещ разкопките на храм в Хубей, където са се провеждали такива ритуали.

„Вярването, че лун символизира водата, е дълбоко вкоренено. На много древни дървени поставки за умивалници например е имало дърворезба на лун, за да благославя хората, когато докосват водата“, казва Ян Синюан, колекционер и продуцент на изложба, представяща артефакти от лун в Пекин.

Макар че лун обикновено се свързва с водата, има и няколко изключения. В район Тунлян на град Чунцин хората носят костюми на лун и преминават през дъжд от разтопени железни искри в представление, наречено „Танц на огнения дракон“, което се играе, за да се отблъснат болестите и лошия късмет.

Дявол или божество?

Джеймс Лалунд е американец, който живее в Пекин от почти 10 години, и има китайско име – Лан Лунцзе, чийто втори йероглиф е „лун“, което означава „китайски дракон“.

„Избрах това име. Мисля, че то е късметлийско и вдъхновяващо за мен“, казва той, като отбелязва, че йероглифът съвпада с фамилното му име и по произношение.

„Западният дракон обикновено изглежда по-скоро като враг на хората“, каза той и добави: „Но тук, в Китай, изглежда, че драконът е по-приятелски настроен“.

Лалунд е прав в наблюдението си, че китайският дракон е знак за късмет. Той е най-благоприятният сред всичките 12 животни от китайския зодиак, останалите 11 от които са плъх, вол, тигър, заек/котка, змия, кон, овца/коза, маймуна, петел, куче и глиган/свиня.

Лун е често срещано име. Повечето хора са запознати с актьора и майстор на бойните изкуства Брус Лий, но не са много тези, които знаят, че китайското му име е Ли Сяо Лун.

Танците с дракони, които предвещават късмет, често се изпълняват по време на традиционни фестивали, сватби и церемонии по откриване на фирми.

Китайците се смятат за потомци на лун, затова има поговорка, която гласи: „Където има китайци, има и драконови танци“, казва Ху Кай, професор в Китайския университет по геонауки (Ухан) и международен съдия по драконови и лъвски танци.

„Танцът на дракона се танцува, за да се разсее бедствието и да се помоли за късмет, дъжд и добра реколта. Той носи надеждите на китайския народ за по-добър живот“, казва професор Ху.
(БТА, Христо Кьосев)

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви