Св. княз Владимир I
Св. княз Владимир I

Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015. Той е и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.

Владимир е най-малкият син на княз Светослав от неговата икономка Малуша[1][2][3]. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла сто години, доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето. Сведения от агиографски източници със съмнителна достоверност свързват детството на Владимир с неговата баба, княгиня Олга, която е християнка и управлява Киев в отсъствието на Светослав.

Ето няколко неизвестни факти от живота му.

1. Точната дата на раждане на Св. княз Владимир е неизвестна. Според различни източници, той е роден в периода между 958 и 962 г. Неговият баща е бил княз Светослав Игоревич от Киев, майка му, най-вероятно, Малуша, робиня на княгиня Олга. Според законите от онова време, синът на робиня-наложница може да наследи бащата-княз.

2. Великият княз Светослав разпределил княжеството между синовете си по следния начин: Владимир получил Новгород, Олег – Древлянската земя и Ярополк – Киев. След смъртта на Светослав през 972 г. между синовете му избухва междуособен конфликт, в резултат на което Олег умира, а Владимир бяга при варягите.

3. Според законите от онова време,

Ярополк, който е убил Олег, е смятан за братоубиец, което дава на Владимир правото да се бори с него за управлението на Киев.

След като събрал армия от наемници, княз Владимир през 980 г. първо си връща Новгород, а след това завладява Киев. Ярополк е бил убит по време на преговорите от наемници на княз Владимир.

4. Въпросът за покръстването на Русия за Владимир е политически. Счита се, че Киевският княз се опитал да развие търговски отношения с християнските държави, най-вече с Византия, но те били изключително негативно настроени по отношение на езическа Русия.

Първоначално Владимир прави няколко опита да реформира езическия култ, доближавайки го до монотеизма. Убеждавайки се, че подобни мерки не дават резултат, той решава първо да покръсти себе си, а след това и поданиците си. Изборът на византийската традиция се обяснява с факта, че по това време от християнските държави Русия е имала най-тесни връзки с Константинопол.

5. Според най-често срещаната версия, княз Владимир е бил кръстен в Крим, в Корсун (Херсонес), през 988 г., заедно с неговата свита. Приемането на кръщението било също условие за брака на Владимир с сестрата на византийските императори Василий II и Константин VIII, Анна. След завръщането си в Киев, Владимир заповядва да бъдат свалени езическите идоли, а народът да бъде кръстен масово.

6. При кръщението в Корсун

той е кръстен с името Василий, в чест на управляващия византийски император Василий II,

според практиката на политическото кръщение на онова време. Също в историята той е известен с прозвището Владимир яркото (червеното слънце), както и с официалното църковно име Св. княз Владимир.

7. Преди своето кръщение княз Владимир се отличавал с полигамното си отношение към брака, едновременно е имал няколко езически брака, а също така и няколко наложници, една от които била вдовицата на брат му Ярополк. Като цяло от шест или седем различни жени княз Владимир е имал 13 сина и най-малко 10 дъщери. В същото време Киевският княз е нямал синове от християнската си жена Анна, сестра на византийския император. Има предположение, че от този брак е имал дъщеря, но няма категорично потвърждение за това.

8. Княз Владимир, както и неговите предшественици, провел много военни кампании. Въпреки това, той едновременно с това извършва и активна политическа дейност, което включва различни споразумения с византийския император Василий II, с краля на Унгария Стефан II, полския крал Болеслав I Храбър, кралят на Чешката република Болеслав II и папата Силвестър II.

9. При княз Владимир в Русия започва сеченето на златни и сребърни монети.

За техни образци послужили византийските монети от онова време. На повечето от монетите княз Владимир е изобразен седящ на трон и надпис, който гласи: “Владимир на трона” (Владимир на престола). На някои варианти на “сребърни монети“ е посочено името на Св. Василий, в чиято чест Владимир е бил кръстен. Благодарение на монетите се запазва символичният образ на княз Владимир като човек с малка брада и дълги мустаци.

Реконструкция на Десетинната черква
Реконструкция на Десетинната черква

10. Първата каменна църква на Древна Русия – Десетинната църква – е построена по заповед на княз Владимир през 989-996 г. Князът, който управлявал по това време, отделял за църквата една десета от дохода си – десятък, от който идва името ѝ. Самият княз Владимир и неговата християнска жена Анна били погребани в тази църква. Съдбата на Десетинната църква е трагична. Тя е многократно ограбвана по време на княжеските граждански борби, а през 1240 г. е напълно разрушена от войските на хан Бату, който завладява Киев.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви