Кнут Велики
Кнут Велики

За него казват, че бил по-висок, по-силен, по-храбър и по-красив от всеки друг мъж…е като изключим неговия тънък и клюнест нос, който стърчал на лицето му повече, отколкото трябва. Бардове пеели песни за него векове след смъртта му, враговете треперели пред името му приживе. Във век на делене и разпад на стари кралства, той успял да създаде своя собствена империя – първата в историята на Северно море. И до днес споменът за подвизите му вдъхновява учени, писатели музиканти. Името му – Кнут, означава смел и благороден, човек който не бяга от беди и битки. Животът му доказва, че това име не му е дадено напразно.

Кнут се ражда в Дания, някъде около 990 г. сл. Хр. Потомък е на стар и уважаван род, които от началото на IX в. управлява датските земи и се явява първата кралска династия в историята на държавата. Техен праотец е Горм Стария – полумитична фигура, за когото детайлите все още се търсят в поредица от археологически експедиции. Първият наистина добре познат от Гормовата династия е дядото на Кнут – Харалд Синия Зъб. Макар да е прочут в своето време с подвизи и завоевания, Харалд ще остане най-вече в историята със своя прякор, който дава името на технологията за сдвояване на мобилни устройства – Bluetooth.

Синият зъб се прочува и с християнството, което започва да налага сред дивите скандинавци – първо като господар на Дания, а след това и като владетел на Норвегия. Харалд е наследен от своя бунтовен син и баща на Кнут – Свейн, който носи паметното прозвище Вилицобрадия заради специфичната брада, която поддържал като символ на своята екстравагантност и могъщество. Свейн бил дързък войн, който всявал смут в сърцата на целия Север.

Според исландските легенди, записани през XIII в., Кнут е поверен за обучение на ярл Торкел Високи – един от бойните главатари на легендарните йомсвикинги

– полу-митично братство на избрани воини, което обитавало островите край Померания – недалеч от полската родина на кнутовата майка. Сред тази компания от сурови наемници и приключенци, Кнут усвоява основите на воинския занаят и грабителството, израствайки силен, смел и безскрупулен.

Още като момче Кнут започва да участва в походите на викингите срещу разни земи по бреговете на Северно море. Смята се, че първата му по-сериозна кампания е през 1013 г., когато под предводителството на баща му Свейн, скандинавските орди нахлуват в кралство Англия и оплячкосват северните й предели. Набегът се оказва толкова успешен, че Свейн решава да завладее всичко, което успее и в крайна сметка влиза триумфално в Лондон. Крал Етелред, който поради своята липса на адекватни приготовления за спиране на скандинавците, получава прякора Неподготвения, е принуден да бяга в Нормандия. Свейн се обявява за крал на Англия и е коронясан тържествено. Няколко месеца по-късно обаче кралят умира.

Смъртта на Вилицобрадия предизвиква сериозна турбуленция сред викингите. В Дания тронът е наследен от Харолд Свейнсон – по-малкият брат на Кнут, който е оставен у дома като регент. Самият Кнут е обявен за крал на Англия от викингските войски на Острова. Скоро обаче Етелред Неподготвения се връща в Англия, събира голяма армия от местни поддръжници и успява да изгони Кнут и хората му от своите земи.

Кнут не е от хората, които лесно приемат пораженията в живота си и се заклева да се завърне и да си отмъсти.

За да съберат войски, Харалд и Кнут заминават за Померания, където влизат в преговори с местните славянски племена, търсейки наемници. Междувременно, към войските им се присъединява и контингент полски бойци, изпратен от чичо им Болеслав Храбри. Заедно с тях идва и Святослава – майката на Кнут и Харалд, която баща им Свейн е изгонил от двора си, след като няколко години по-рано се жени за шведската принцеса Сигрид Надменната.

Подкрепен от силен балтийски контингент и стотици датчани, Кнут решава че е настанало времето да действа. Плановете му се разчуват надлъж и шир и скоро от Норвегия и Швеция прииждат нови доброволци. Всичко на всичко, в началото на 1015 г., когато отплава за Англия, Кнут командва около 10 000 бойци и над 200 големи кораба – една от най-големите войски, тръгвали през Северно море дотогава.

Кнут изоставя обичайните маршрути за нашествие през Линкълн и Сандуич и вместо това, заобикаляйки Кент, стоварва армията си в Уесекс – сърцето на английската монархия, атакувайки Съмърсет, Дорсет и Уилтшър. На този етап към войските му се присъединяват местни саксонски сили от Мерция, както и легендарните йомсвикинги, водени от учителя на Кнут – Торкел Високи. Армията на Кнут завладява Уесекс, след което пресича Темза и навлиза в Мерция, която е окупирана в началото на 1016 г.

След това, за да ликвидира всякаква възможност за поддръжка към Етелред, Кнут окупира и северните английски земи – Нортумбрия. По същото време към него се присъединява и т. нар. дейнлоу – населените със скандинавци земи на днешните Линкълншър, Съфък, Норфък, Йорк и Нотингамшър. Остава само Лондон.  Лондон е обсаден от Кнут и в крайна сметка капитулира. Към началото на 1017 г. цяла Англия признава Кнут за свой законен владетел.

За да узакони властта си освен чрез силата на меча, Кнут се жени за Ема – вдовицата на Етелред и дъщеря на нормандския херцог Ришар I

– потомък на легендарния скандинавски воин Роло. Въпреки брака си с Ема, Кнут продължава да поддържа брака си и с първата си съпруга – Елфгифу (букв. „Дар от елфите“), която му ражда син – Харолд Заешкия крак, който ще наследи Кнут на английския трон. От Ема, Кнут има втори син – Хартакнут, който пък ще стане крал на Дания след смъртта на баща си.

През 1018 г. Харлд Свейнсон умира и Кнут набързо събира армия, с която заминава за Дания и налага своята кандидатура за престола, смазвайки всякаква местна съпротива. През следващите пет години кралят се сражава срещу норвежците и шведите, които застрашават датските земи. След като първо побеждава легендарните йомсвикинги и ги подчинява на волята си, Кнут разбива шведите и норвежците и към 1026 г. е неоспорим господар на Севера.

Монети от времето на Кнут
Монети от времето на Кнут

Това му дава комфорта да напусне временно кралството си и да замине за Рим, където през 1027 г. е почетен гост при коронацията на Конрад III за император на Свещената римска империя. Получавайки потвърждение на титлите си от папата и императора, Кнут се завръща на север като най-престижния и могъщ скандинавски владетел до момента.

През 1028 г. Кнут организира нов поход срещу норвежците, побеждава ги и завладява земите им, обявявайки се официално за „крал на Дания, Англия, Норвегия и на част от шведите“.

Днес учените наричат държавата която създава „Империята на Северно море“.

Тази структура разбира се е далеч от централизираните империи в историята. Изградена е на база лични съюзи, клетви за вярност, бракове между различни аристократи и роднините на Кнут както и множество васални зависимости.

През 1031 г. Кнут организира голям поход срещу Шотландия и Ирландия, с цел да наложи политическото си върховенство над тези земи. Кампанията му завършва с успех, а стреснати от размера на войските му, шотландците капитулират без бой. Интересен факт е, че редом с крал Малкълм II, пред Кнут подгъва коляно и друг местен владетел, известен като Макбет – същият, който шестстотин години по-късно ще се превърне в един от най-интересните и драматични герои на творчеството на Шекспир.

Кнут умира на 15 септември 1035 г. в град Шафстбъри, графство Дорсет по време на една от постоянните си обиколки на своите владения. Верен син на Църквата и победител в десетки сражения, Кнут си спечелва славата на завоевател, защитник на християнството и гарант за дълъг мир и просперитет в завладените от него земи.

След тържествена церемония, костите му са положени в Старата катедрала на град Уинчестър, където лежат и до днес, отделени в специално ковчеже. След смъртта му синовете му Харлод Заешкия крак и Хартакнут си оспорват наследството му, което води до постепенното разпадане на Северната империя. Кнут се оказва първият и последен човек в историята на Европа, който успява да завладее и ефективно да управлява всички земи по източния и западния бряг на Северно море.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви