Емил Йотовски
Емил Йотовски

Има ли къде да избягате?

Мислите ли, че ако децата ви знаят английски ще са в безопасност? Мислите ли, че като отлетят като лястовички на северозапад за да учат някакъв мениджмънт всичко за тях ще се нареди? Ще живеят в едно хубаво място извън времето, че защо не и извън пространството? Където всичко е толкова правилно, че дори снаха с пенис звучи дружелюбно.

Обясняват ни, че живеем в пазарен свят. Най-прогресивният обществен формат. Това е клише от преди 30 години. Днес от пазарния свят, който направи запада силен, не е останало нищо. Цялата днешна икономика се движи от свръх едрия капитал и по неговите правила. Тоест – липса на правила. Инициативността е удавена от картелни споразумения. Дребният бизнес вече не съществува. Средният бере душа.

Обясняват ни, че сме средна класа. Вярваме им. Всъщност средна класа почти не остана. Знаем, че средната класа е гръбнакът на едно общество, но този гръбнак е напълно заменен. В момента гръбнакът на нашето общество са банките. Банките, от своя страна, нямат нужда от средна класа, защото средната класа е партньор. Партньорството намалява печалбата. Банките не се нуждаят от партньори. Достатъчно е да имат длъжници.

Днес, тъй-наречената средна класа не произвежда.

Тези, които си въобразяват, че са средна класа обикновено са служители в големи компании и са напълно зависими от тях. Сделката е пари срещу съществуване. И гъделичкане, с твърдението за средната класа.

Страничните лостове за контрол, като подмяна на морала и умишленото затъпяване на нациите дори не предизвиква гневни реакции. Всичко е обвито в целофана на новото нормално, в което няма нищо ново, да не говорим нормално.

Това са все механизми, с които ни поддържат в пасивно-хипнотизирано състояние.

Европейският съюз всъщност не е съюз, а трапеза, на която по-едрите държави консумират по-слабите. Не си въобразявайте, че нашето изяждане ще бъде красиво. Ще хвърчат парчета месо навсякъде и докато берем душа, пропагандните рупори ще ни обясняват, че тече процес на приобщаване и това, което стърчи от нас, не са оглозгани кости, а някакви нови и трудно разбираеми за Ганя ценности. Само се вгледайте и ще забележите, че този процес вече тече.

Но с тяхното (разбирайте и нашето) изчезване този процес няма са се овладее и един ден този апетит ще доведе до самоизяждането на големите държави. Точно тези, в които си мислите, че децата ви ще са в безопасност.

Затова пак помислете. Има ли къде да избягате?

Емил Йотовски

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви