„Изкуствен интелект“ с 45%, „сглобка“ с 37 на сто и „времеубежище“ с 35% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2023-та за България. Това е изборът на хората в станалото традиционно проучване „Думи на годината“ на платформата за грамотност „Как се пише?“. В челната десетка се нареждат още „война“, „Шенген“, „демонтаж“, „ротация“, „Букър“, „евроантлантик“ и PISA.

Кампанията цели чрез езиковите нагласи да проследи общественото мнение за това кои са били най-важните теми през изминалата година. В онлайн анкетата всеки имаше възможност да гласува за три лайтмотива на 2023-та. В проучването отново се включва и класация на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език с помощта на анализа на системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадение между двете класации е споменаването на „война“.

Словосъчетанието победител „изкуствен интелект“ ни свързва с глобалните тенденции. Употребата му се е повишила почти 5 пъти в сравнение с 2022-ра, отбелязват организаторите на инициативата – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка.

„Тази година наблюдаваме нещо положително, а именно пробив в политическите теми чрез още две думи, които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата – „времеубежище“ и „Букър“, и са свързани с романа на Георги Господинов“, обръща внимание д-р Върбанова. Изглежда, че гласувайки за „изкуствен интелект“ и „времеубежище“, се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, допълва тя.

Думата „война“, която водеше класацията при предходното изследване, сега е на 4-то място, и то с чувствително изоставане от първите три, посочва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме дори към немислимото доскоро, макар че вече се води още една война – в Близкия изток.

„Сглобка“ и „времеубежище“ са от рубриката „и ний сме дали нещо на света“. Първото – с малко ирония, второто – с много гордост“, коментира Веселина Седларска, член на журито на кампанията. Тя е убедена, че с тези думи ще останем в световната политика и световната литература, което потвърждава международния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.

Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е категоричен, че войната в мисленето на българите в последна сметка е между евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на местна сцена се разиграва в политическа битка срещу демонтажа на Паметника на Съветската армия. Според него сглобката, въпреки иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като „Времеубежище“ са техни посланици в него.

„Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на реалността, или реалността подражава на него. Просто ми се иска „война“ да спре да звучи актуално и да изчезне от списъка“, отбелязва д-р Иван Ланджев, който е сред членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има добри новини, защото в класацията са включени и думи постижения – маркери на успехи, които ще останат. „Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли“, казва той.

 Проучването сред нагласите на хората протече в три етапа. В първия – от 8 до 12 януари – всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на „Как се пише?“ във Facebook и Threads, както и в Х. Обобщеният списък съдържаше 195 различни думи и изрази. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, последен етап.

През 2022-ра на челни позиции бяха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.

Журито в допитването отново беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист.

Медиен анализ

 Анализът на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika с помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, стъпва на проверени 10 милиона и 600 хиляди публикации в 9730 информационни онлайн източника за периода 1 януари – 31 декември 2023 г.

 20-те най-често споменавани думи са: „България“, „Русия“, „Украйна“, „Европа“, „САЩ“, „дете“, „помощ“, „война“, „политика“, „министър“, „цена“, „подкрепа“, „президент“, „семейство“, „правителство“, „партия“, „избори“, „управление“, „парламент“, „комисия“. Прави впечатление, че от съществителните нарицателни първата дума е „дете“ и употребата ѝ е нараснала в абсолютна стойност в сравнение с 2022-ра, докато стойностите на почти всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е причината за това – още повече че през годината бяха представени обезпокоителни резултати от тестове, показващи високо ниво на функционална неграмотност сред младежите. От първата двайсетица в сравнение с предишния период са отпаднали „газ“, „енергия“ и „икономика“, а на тяхно място са се изкачили „семейство“, „избори“ и „комисия“. Това, че абсолютните стойности на най-често употребяваните 20 думи чувствително са намалели в сравнение с предходната година, насочва към извода, че водещите теми в медиите са се диверсифицирали.

За първи път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов, следван от Владимир Путин, Румен Радев, Николай Денков, Иван Гешев, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Делян Пеевски, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев. Интересно е да се отбележи, че Борисов сега възвръща преднината си от предишни години. Можем да проследим, че той е бил отново на първа позиция през 2021-ва, докато за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на 4-то място. Всички попаднали в класацията личности са политици с изключение на Илън Мъск и Кристиано Роналдо.

Споменаванията на кандидатите за кмет на София през 2023 година също показват любопитна, но и очаквана динамика. Проследени са представителите на ПП – ДБ – Васил Терзиев, на ГЕРБ – СДС – Антон Хекимян, и на „БСП за България“ – Ваня Григорова. Най-споменаван е Терзиев, следван от Хекимян и Григорова, като между последните двама разликата е минимална.

При сравнение с предходната 2022 година анализаторите засичат трудно обяснима аномалия при медийните споменавания на кандидата за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За кратката си кампания той е успял да се изкачи от 544-то място през 2021 г. до 9-о място, а подобни амплитуди не се наблюдават при останалите кандидати за премиер в периода 2021 – 2023 г.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви