Кристин Гранвил
Кристин Гранвил

Някои шпиони остават скрити в сенките на историята, но това не бил стилът на Кристина Скарбек (известна още като Кристин Гранвил), дръзкият и загадъчен агент от Втората световна война, често наричана „любимият шпионин на Чърчил“.

Невероятният ѝ живот и героични дела са във фокуса на холивудския филм „Партизанката“ с участието на Морган Полански, който проследява нейните подвизи, след бягството ѝ от Полша през 1939 г. и последвалото ѝ вербуване като британски оперативен агент.

Както Сам Лийт отбелязва в „Шпионинът, който обичаше“, нейният живот бил изпълнен с дръзки мисии, експлодиращи пури и микрофилм, зашит в подплатата на ръкавицата ѝ. В един момент се сдобила със зареден револвер, командоски нож с остри бръсначи, компас, скрит в щипка за коса, лупа в края на запалката и кръгла, кафява, покрита с гума таблетка цианид, зашита в подгъва на полата ѝ.

Любовниците на Кристин били също толкова вълнуващи, колкото и нейните мисии – в живота ѝ имало по много и от двете.

Името на Кристина Скарбек се превръща в легенда още приживе. Темпераментна, с остър език, тя сменя любовниците като носни кърпички, независимо от правилата и условностите.

Но никой не можеше да ѝ отрече изключителната смелост, съобразителност и решителност в борбата. Тя е обект на възхищение от всички разузнавателни служби по време на войната, а дългият й списък от любовници включва автора на книги за Джеймс Бонд, Иън Флеминг, за когото тя стана прототип на Веспер Линд, момичето на Бонд от първата история за Бонд, „Казино Роял.“

Мнозина я смятат за най-добрия шпионин от Втората световна война. На офицерските събрания всички се изправяли при нейната поява. Чърчил я нарича своя „любим шпионин“, а версиите за тъжната смърт на Кристина са противоречиви. След смъртта на Кристина нейните любовници сключват пакт за мълчание, страхувайки се, че доказателствата за любовни връзки ще замъглят нейните достойнства. Британското правителство награждава Кристина Скарбек с най-високите награди, във Франция тя е героиня на Съпротивата, израелците и до днес я смятат за един от най-добрите си агенти и само в родната ѝ Полша я смятат за предател.

Коя е Кристина Скарбек
Кристина Скарбек, известна още като Кристин Гранвил, е била служителка на британското Управление за специални операции към Секретната разузнавателна служба по време на Втората световна война.

Родена е в аристократично – макар и с финансови затруднения – полско семейство през 1908 г.

Баща ѝ бил граф Йежи Скарбек и младата Кристина се отличавала с владеенето на езици, езда, стрелба и хвърляне на ножове. Майка ѝ била от еврейско семейство на банкери и те живеели идиличен живот, докато баща ѝ починал през 1930 г.

Семейството се преместило от провинцията във Варшава, където Кристина започнала да работи в търговска зала над гараж. След един краткотраен първи брак, Кристина се запознала на ски-пистите с полския дипломат, граф Йежи Гижицки. Те се оженили през 1938 г. и прекарали по-голямата част от времето си в пътуване и общуване, преди Германия да нахлуе в Полша.

Семейство Гижицки били в Южна Африка в началото на Втората световна война и решени да помогнат в защитата на Полша, се отправили към Лондон, където Кристина се представила на бригадния генерал Джордж Тейлър (въпреки че някои доклади също така разказват, че тя влязла в щаба на британската тайна разузнавателна служба MI6 и изискала да я вземат на работа).

„Тя предложила фантастична схема за пътуване до неутрална Унгария, каране на ски през планините до Полша и извеждане на доброволци и информация“, според English Heritage. Тя също планирала да пренесе пари, пропаганда и експлозиви в Полша и да се върне с микрофилм. Това бил план, който погъделичкал британския премиер Уинстън Чърчил, самият той ветеран от войната.

Любимият шпионин на Чърчил

Чърчил вербувал младата жена в Британското управление за специални операции (SOE), като така станала първата жена британски агент, която служила на полето, както и най-дълго служилата от всички британски военновременни жени агенти. По време на войната тя показала несравнима смелост и находчивост, предприемайки множество опасни мисии в окупираната от нацистите Европа.

Използвайки кодовото си име Кристин Гранвил, тя се обучила като безжичен оператор в Кайро през 1944 г. и скочила с парашут в окупираната от нацистите южна Франция, за да действа като куриер на Франсис Камертс – офицер от SOE, отговарящ за подривни дейности. Скоро тя станала негов главен асистент, пренасяйки съобщения между членовете на неговата мрежа.

Най-легендарният подвиг на Гранвил включвал спасяването на Камертс и двама други агенти, задържани от Гестапо. Представяйки се за влиятелен британски служител, тя убедила похитителите, че британското нахлуване е неизбежно и че ще срещнат ужасна смърт, ако екзекутират Камертс и останалите. Съобщава се също, че Гранвил им е дала подкуп от 2 милиона франка (2,2 милиона долара), за да бъдат освободени британците.

Кристин получила медалите George Medal, OBE и френския Croix de Guerre за своята храброст. Нейният безстрашен дух и изключителни шпионски умения предизвикали възхищение както от колегите ѝ, така и от любовниците ѝ. Всъщност любовният живот на Кристина бил също толкова приключенски с поредица от страстни афери, включително тази с еднокракия полски военен герой Анджей Коверски, който използвал кодовото име Антъни Кенеди.

Любовта в живота на Кристин Гранвил

Тя се запознала с Коверски при първата си мисия в Будапеща и те станали любовници и сродни души до края на живота ѝ. През 1941 г. от Гестапо ги арестували в Унгария и след дълъг разпит се твърди, че Кристин прехапала езика си, така че изглеждало, сякаш кашля кръв. Рентгенова снимка на гръдния кош разкрила белези на белите дробове (тя вдишвала изпарения, докато работела над гаража) и тя и Коверски били освободени, тъй като решили, че страдат от туберкулоза.

Нейната харизма и чар сякаш завладявали всеки, който я срещнел, спечелвайки ѝ възхищението на безброй мъже. С края на войната обаче животът на Кристина взел трагичен обрат. Тъй като не намерила своето място в комунистическа Полша, подкрепяна от Съветския съюз, тя се опитвала да намери стабилност и приемане в следвоенна Великобритания.

Кристин приела кодовото си име за свое, но се сблъскала с отхвърляне при кандидатстването ѝ за различни военни позиции. Оставили я да работи черна работа. Животът ѝ приключил през 1952 г., когато ревнив бивш любовник, Денис Мълдауни започнал да я преследва. Той я причакал в хотела ѝ в центъра на Лондон и я намушкал до смърт във фоайето. Бил осъден за убийството и обесен 10 седмици по-късно.

Това бил горчив, но може би предвидим край за една дръзка жена, отдадена на приключенията.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви