В контекст на балансиране между адреналин и самосъхранение някак очаквано ни се струва с историята на Енцо Ферари да се заеме точно режисьор като Майкъл Ман.

С характерния си елегантен, но и леко мрачен стил, познат ни вече от „Последният мохикан“, „Жега“, „Вътрешен човек“, „Али“, „Съучастникът“ и „Обществени врагове“, той за пореден път създава един динамичен разказ, в който майсторски преплита емоционално заредената семейна драма с високото напрежение от автомобилните състезания.

Филмът Ferrari не проследява целия живот на създателя на компанията Енцо Ферари. Всъщност действието ни връща към лятото на 1957 г. – повратен период за героя, когато и личният, и професионалният му живот са напът съвсем да излязат извън контрол.

Дните на италианеца от Модена като състезател са далеч зад гърба му е сега основната му работа е да ръководи семейната бизнес империя. Това той прави с помощта на своята интелигентна, много способна, но и доста озлобена съпруга Лаура (Пенелопе Крус), която не може да преодолее загубата на сина им.

Типично за човек от неговия ранг, Енцо Ферари води двойствен живот, като дели времето си между жена и любовница. Така от по-младата и привлекателна Лина (Шейлийн Удли) той има син, който все още не е признал официално. А за капак на всички лични драми, трябва да спаси и компанията си от фалит.

За да опази финансовото си богатство, Ферари е твърдо решен да започне да продава много повече спортни коли на богаташи, но първо трябва да привлече интереса им. А това може да се случи само ако отборът му спечели Миле Миля – едно от най-емблематичните и опасни състезания за Италия.

Но за Енцо Ферари твърде висок залог няма. Безмилостен гений – суров, непреклонен, безскрупулен и често циничен, той без трепване на окото изпраща състезателите на пистата, от която е наясно, че те може и да не се върнат живи.

Интересното е, че колкото и добър, многопластов и противоречив образ да изгражда Адам Драйвър в ролята си, като че ли Пенелопе Крус успява да създаде по-ярко присъствие във филма на своята героиня. Тя прави впечатляващо превъплъщение в съпругата Лаура, разкривайки богатата палитра от емоции на жена, на която ѝ е писнало от студенината на съпруга ѝ, таяща в себе си както озлобление и настървение, така и страст и дълбока печал. Затова бихме могли да кажем, че ако Адам Драйвър е студената стомана във Ferrari, то Пенелопе Крус е неговият огнен двигател.

Колкото до сцените със състезания, те също не са лишени от адреналин. Предвид епохата на филма е ясно, че няма да видим модерни болиди, което далеч не го прави по-малко вълнуващ и напрегнат. Режисьорът Майкъл Ман е безкомпромисен дори и към ужасяващите моменти, каквито са катастрофите на състезателите.

Ето с всичко това Ferrari става един от филмите, които задържат вниманието и имат силата да въздействат. Преди всичко той е вълнуваща драматичната семейна история, в която състезателните сцени са на по-заден план, без това да изяжда от адреналиновия им заряд. И не на последно място – целият филм е едно своеобразно състезание, от което не се знае кой и как ще премине през финалната лента.

Ferrari е по кината от 5 януари.

lifestyle.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви